Прероденият дракон
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: Колелото на времето #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789545841132
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прероденият дракон». Краткое содержание книги:
Шериам изгледа остро Червената сестра и каза:
— Не беше толкова непреклонна по отношение на Елейн. Ти сама пожела да участваш в това, Елайда — вероятно заради Елейн — и ще изпълниш своята длъжност и спрямо това момиче така, както трябва, или ще напуснеш и ще намеря друга.
Двете Айез Седай се гледаха толкова дълго, че Егвийн нямаше да се учуди, ако видеше около тях сиянието на Единствената сила. Най-сетне Елайда отмести поглед и изсумтя:
— Щом трябва да започваме. Да дадем на тази нещастница възможност да се откаже и да се свърши. Закъсняваме.
— Няма да се откажа. — Гласът на Егвийн потрепера, но тя се съвзе и вдигна глава. — Искам да продължа.
— Добре — каза Шериам. — Много добре. Сега ще ти кажа две неща, които никоя жена не чува преди да застане на твоето място. Започнеш ли, трябва да продължиш до края. Откажеш ли се, в който и да е момент, ще бъдеш изхвърлена от Бялата кула, все едно че си отказала да влезеш за трети път. Второ. Да търсиш, да се стремиш, означава да познаеш опасността. — Говореше така, сякаш го бе произнасяла хиляди пъти. Очите й грееха от съчувствие, но лицето й беше почти толкова сурово, колкото това на Елайда. Съчувствието й плашеше Егвийн повече от суровостта. — Някои жени са влизали и повече не са се връщали. След като тер-ангреалът е бил оставян да затихне, те… не са се… оказвали… там. И никой повече не ги е виждал. Ако искаш да оцелееш, трябва да си твърда. Една грешка, един провал и… — Самото лице на Шериам сякаш изговори неизречените думи. Егвийн потръпна. — Това е последният ти шанс. Ако сега се откажеш, ще се брои само като първи отказ. Все пак ще ти останат още два пъти. Ако сега приемеш, връщане няма. Не е срамно да се откажеш. Аз самата се отказах първия път. Избирай.
„Не са се връщали?“ Егвийн преглътна с мъка. „Искам да бъда Айез Седай. И първо трябва да стана Посветена.“
— Приемам.
Шериам кимна.
— Тогава подготви се.
Егвийн примигна, но се сети. Трябваше да влезе гола. Наведе се да остави вързопа документи, които Верин й беше дала… и се поколеба. Ако ги оставеше тук, Шериам или Елайда можеха да ги прегледат, докато тя е в тер-ангреала. Можеха да намерят и малкия тер-ангреал в кесията й. Ако откажеше да продължи, щеше да може да ги скрие някъде, може би при Нинив. Дъхът й секна. „Не мога да се откажа сега. Вече започнах.“
— Да не би да реши да се откажеш, дете? — намръщи се Шериам. — След като вече знаеш какво означава това?
— Не, Айез Седай — бързо отвърна Егвийн. Съблече се припряно и сгъна дрехите си, после ги постави върху кесията и вързопа. Това трябваше да е достатъчно.
Седящата до тер-ангреала Аланна изведнъж заговори.
— Има някакъв… резонанс. — Каза го, без да извръща очи от арките. — Като ехо. Не разбирам откъде е.
— Проблем ли има? — попита рязко Шериам. Тя като че ли също беше изненадана. — Няма да пусна вътре жена, ако има проблем.
Егвийн погледна с копнеж към сгънатите си дрехи. „Светлина небесна, дано да има проблем. Нещо, което да ми позволи да скрия тези листове, без да трябва да отказвам да вляза.“
— Не — отвърна Аланна. — Прилича по-скоро на бръмчене на хапливче около главата ти, когато се опитваш да мислиш, но не пречи. Не бих го споменала дори, но просто досега не се е случвало, доколкото знам. — Тя завъртя глава. — Ето че изчезна.
— Може би — рече сухо Елайда.
— Другите сметнаха, че такава дреболия не си заслужава да бъде споменавана.
— Да продължим тогава. — Тонът на Шериам не допускаше повече никакви отклонения. — Хайде.
Егвийн за последен път погледна към сгънатите си върху вързопа дрехи и тръгна след нея към арките. Подът под босите й стъпала беше като от лед.
— Кого водиш, сестро? — припя Елайда.
Без да спира премерената си крачка, Шериам отвърна:
— Една, която иде да бъде Посветена, сестро.
Трите Айез Седай около тер-ангреала не помръднаха.
— Тя готова ли е?
— Готова е да остави зад себе си това, което е била, и минавайки през своите страхове, да приеме Посвещение.
— Знае ли страховете си?
— Никога не се е изправяла пред тях, но сега го иска.