На лов за Атлантида [calibre 2.62.0]

Върху екрана един коридор изчезваше в тъмнината. Беше трудно да се преценят размерите му, но ако храмът бе констру­иран по същия начин, както двойникът му в Бразилия, отво­рът трябваше да е широк приблизително метър и двайсет.

-      Ще използвам втората прахосмукачка, за да разчистя - обяви Трули. - Дайте ми пет минути. - Една от “ръцете" на “Акулодозер” се протегна, но вместо да използва голяма­та кофа в края, за да почисти задръстеното място, една тясна метална тръба се протегна зад нея, провери отвора и из­смука натрупаното в себе си.

Чейс надникна зад рамото на Нина, за да види триизмер­ното изображение, при което лицата им почти се докоснаха.

-      Знаеш ли... ако този храм има същия план като онзи в Бразилия, този отсек може би води точно в залата с олтара. В дъното му имаше шахта, но тя беше пълна с камъни.

Нина му хвърли обвинителен поглед.

-      Така ли е било? Защо не си ми казал?

-      Нямах време! При надвисналата опасност от убийство...

-      Жречески проход - произнесе Кари замислено. - Таен изход.

Трули работи още известно време, преди да върне “ръка­та” на съоръжението на мястото ѝ.

-      Разчистих, колкото можах. Джимбо, загрей “Големия Джак”!

Докато Трули отдалечаваше “Акулодозер”, Бейлард при­ближи своята подводница още, паркирайки я на края на вдлъб­натината около северната стена. Заел позиция, той обяви:

- Спускам Дистанционното превозно средство... сега.

Всички очи се насочиха към триизмерния дисплей на “Атрагон", който премина от призрачно-монохромната сис­тема на ЛИДАР91 към пълноцветно видео изображение, ко­гато “Големият Джак” излезе от клетката си и се насочи към храма. Малкият робот нямаше лазерната изобразяваща сис­тема на кораба-майка, но разполагаше със стереоскопични камери. Преминаването в тясното пространство на прохода отвъд създаде впечатление за шеметна скорост.

"Големият Джак" продължи напред. По пода се вижда­ха буци насъбрана тиня, но Трули бе разчистил достатъчно, за да може роботът да премине. Напрежението в контролната зала се увеличи с напредването на робота, докато стигна накрая до празна стена.

-      Не! - зяпна смаяна Нина. Гласът ѝ бе пълен с разоча­рование. - Сляпа улица.

Роботът зави наляво, после надясно, но прожекторите му не намериха нищо, освен плътен камък.

-      Какво да направя? - попита Бейлард.

Нина тъкмо се канеше да му каже да върне обратно ро­бота, когато Чейс се наведе и заговори по нейния микрофон.

-      Джим, Еди е. Можеш ли да накараш това нещо да оти­де нагоре, и след това напред?

-      Да, разбира се. Но...

-      Направи го тогава.

След миг колебание роботът се вдигна предпазливо към тавана...

И продължи да се движи.

-      Ха! - произнесе Бейлард, обръщайки "Големия Джак" така, че да изследва страничните стени, докато роботът се издигаше. - Откъде знаеше, че е там?