Харон: Дракон на прага

— Ако Синодът беше победил, нямаше нужда да се крием, нали?

Добър довод. Тръгнах с него, Дарва вдигна рамене и ни последва. Знаех, че още се чуди на чия страна сме сега. Аз пък се мъчех да разбера постъпките на Мора. Като главен представител на пришълците би трябвало да подкрепя Матузе, а оставяше Корил да си уреди сметките с нея…

Нямахме време за прояви на любопитство. Тъкмо затворихме вратата и чухме бавни, но равномерни стъпки по стълбата. Новодошлият като че беше изнемощял, но не се колебаеше. Само един. Не се съмнявах кой е.

Поспря на площадката и си представих как се озърта предпазливо. Накрая подмина вратата, зад която чакахме мълчаливо, и стъпките му заглъхнаха по коридора.

Обърнах се към Мора.

— Оставяш го да се разправи с нея, така ли?

— Може би да, а може би не. Но… Чакайте!

Качваше се и втори човек — много по-жизнен и пъргав. Затаихме за миг дъх, после Мора поклати глава и ни посочи отсрещната стена. Там имаше пейзаж от някакъв непознат за мен свят. Шефът на сигурността натисна скрито лостче и картината се плъзна безшумно встрани, откривайки прозорец, който явно беше огледало от другата си страна.

Видяхме огромна стая, пълна със скулптури и картини. Веднага познах някои от отмъкнатите съкровища на човешката култура. Инстинктът ми подсказваше, че пред мен са оригиналите.

На един диван седеше Еолия Матузе, облечена в съвсем обикновени панталон и блуза без ръкави. Носеше и леки сандали. Нямаше как да сбъркам, защото изглеждаше още по-добре, отколкото на познатите ми снимки. Както я гледах, беше в чудесно настроение — кръстосала крака и с цигара в дълъг мундщук. Май не очакваше неприятности.

— Тук има и звукоизолация, нали? — попитах Мора шепнешком.

— Абсолютна. Само че съм се погрижил в онази стая да поставят микрофон.

— Твърде хубава е за възрастта си — подметнах заядливо. — И тя ли е робот?

— О, не. Крепи се с магии. Засега не бих допуснал робот да стане Владетел на Диаманта.

— Че защо да нямаш само роботи наоколо? — кисело промърмори Дарва. — Така ще се отървеш от всички грижи.

— Не ти е ясно към какво се стремим — изрече той, без да се засяга. — Роботите са оръжие, а и примамка… за някои хора. Разбира се, и те имат своите недостатъци. Ценни са заради превъзходните си качества, но са сигурна гибел за човечеството с това, което биха му отнели. Някой ден ще разбереш. Сега гледайте.

— Знаеш ли какво ще стане? — не се сдържа Дарва.

Мора завъртя глава.

— Изобщо не мога да предвидя. Но поне ще е интересно. Пропуснах да ви обясня, че всичко наоколо е абсолютно неподатливо към уа. Специалните химикали дори притъпяват усета към собствените ви микроби. Сигурно се досещате, че са внесени от друга планета.

Кимнах.

— Излиза прескъпичко и затова не сте защитили целия Замък.

— Има и друго — сместа се произвежда твърде трудно, освен това може да се нанася върху малко повърхности.