![Под прикритие [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/2/pod-prikritie-bg-download.jpg)
Под прикритие [bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-030-4
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под прикритие [bg]». Краткое содержание книги:
— Как?
— Какво искаш да кажеш с това „как“? — попита тя. — Искаш да навляза в подробности ли? Да ти разкажа колко питиета изпих, колко самотна се чувствах или как ръката й се плъзна по крака ми?
— Струва ми се, че не.
— Тогава нека ти обясня набързо. Тя ме съблазни. Бяхме флиртували невинно няколко пъти в миналото. Тя ме покани в „Гленпойнт“ да пийнем по нещо. Беше нещо като предизвикателство за мен — бях привлечена и отвратена, но знаех, че няма да стигна до края. Едно нещо доведе до друго. Качихме се горе. Това е.
— Значи според теб Тъмпър е знаела, че ви снимат?
— Да.
— Откъде знаеш? Тя ли ти каза нещо?
— Тя не каза абсолютно нищо. Но знаех.
— Как?
— Майрън, престани да задаваш толкова много въпроси. Просто знаех, ясно ли е? Как иначе някой би сложил камера в стаята? Тя ме вкара в капана.
Логично беше, помисли си Майрън.
— Но защо го е направила?
На лицето й се изписа досада.
— Господи, Майрън, тя е курвата на отбора. Още ли не е изчукала и теб? О, не, позволи ми да отгатна. Отказал си й, нали?
Емили се втурна във всекидневната и се просна на едно кресло.
— Дай ми аспирина — каза тя. — В банята е. В шкафчето.
Майрън взе две таблетки и напълни чаша с вода. Когато се върна при нея, каза:
— Трябва да те питам още нещо.
Емили въздъхна.
— Какво?
— Научих, че си отправила някои обвинения срещу Грег — каза той.
— Адвокатката ми ги отправи.
— Бяха ли верни?
Тя лапна таблетките, отпи малко вода и ги глътна.
— Някои от тях.
— А онези за тормоза над децата?
— Изморена съм, Майрън. Не може ли да поговорим по-късно?
— Бяха ли истина?
Тя го погледна в очите. Леден въздух нахлу в душата му.
— Грег искаше да ми отнеме децата — бавно каза тя. — Имаше пари, власт, престиж. Нуждаехме се от нещо.
Майрън отмести очи от нея. Тръгна към вратата.
— Не унищожавай палтото — каза той.
— Нямаш право да ме съдиш.
— В момента — отвърна Майрън — дори не искам да съм близо до теб.
33.
Одри стоеше облегната на колата му.
— Есперанца ми каза, че си тук — обясни тя.
Майрън кимна.
— Господи, изглеждаш ужасно — каза тя. — Какво стана?
— Дълга история.
— И в най-скоро време ще ми я разкажеш с пълни подробности — добави Одри. — Но аз ще започна първа. Фиона Уайт наистина е била Мис Септември през 1992, или както онзи скапан парцал нарича моделите си „Септемврийското маце“.
— Шегуваш се.
— Не. Любимите неща на Фиона включват разходки по плажа на лунна светлина и уютни нощи край камината.
Майрън се усмихна въпреки лошото си настроение.
— Леле, колко оригинално — каза той.
— А нещата, които не харесва, включват мъже, интересуващи се само от външния вид. И мъже с косми по гърба.
— Имаше ли и списък на любимите й филми?
— „Списъкът на Шиндлер“ — отговори Одри. — И „Рали Кенънбол“.
Той се изсмя.
— Измисляш си.
— Всичко друго освен това, че е била Мис Септември през 1992 година.
Майрън поклати глава.
— Грег Даунинг и съпругата на най-добрия му приятел — въздъхна той.
Тази новина го успокои по странен начин. Приключението му с Емили преди десет години вече не изглеждаше толкова ужасно. Знаеше, че не би трябвало да се успокоява с подобна логика, но човек търси утеха навсякъде където може да я намери.
Одри махна към къщата.
— Е, какво става с бившата?
— Дълга история.
— Това вече ми го каза. Имам време.
— Аз нямам.
Одри вдигна ръка като ченге, контролиращо движението.
— Не е честно, Майрън. Бях добро момиче. Върша работа за теб и си държа голямата уста затворена. Да не споменаваме и факта, че не получих нищо от теб за рождения ми ден. Моля те, не ме карай отново да започна да те заплашвам, че ще напиша статията.
Беше права. Майрън й разказа историята посъкратено, като пропусна две части: записа с Тъмпър (нямаше причина още някой да знае за нея) и факта, че Карла е всъщност прочутата Лиз Горман (това просто беше прекалено голяма сензация и не можеше да се има доверие на никой репортер, че няма да се раздрънка).