Химн на смъртта [bg]

Като цяло на Ок Хи ѝ се струвало, че жените в "Нонгпо" не са толкова уплашени, колкото ядосани. Докато вършели принудителния труд, правейки тухли или изкоренявайки бурени от полята, на лицата им било изписано негодувание. "Цял живот сме слушали само лъжи. Целият ни живот е лъжа. Цялата система е лъжа" – мислела си Ок Хи и била сигурна, че и другите жени мислят същото.

Дори служителите в лагера се били отказали да превъзпитават затворниците. Те просто декламирали без всякакъв ентусиазъм лекциите, спускани им от Работническата партия. Изглежда всички били осъзнали лицемерието, в което живеят.

Един ден, докато жените събирали царевица, началникът на лагера дошъл, за да изнесе импровизирана лекция на нивата. Била обичайната пропаганда. Призовавал ги да се въоръжат с идеологията на Ким Ир Сен срещу изкушенията на капитализма и да се отдадат на служба на нацията.

След това поискал всеки, който обещава повече да не бяга в Китай, да вдигне ръка. Жените пристъпяли от крак на крак в напрегната тишина. Ок Хи се огледала. Нито една от тях не вдигнала ръка.

След като неудобната тишина продължила, началникът заговорил отново.

– Е, тогава следващия път, когато отидете в Китай, гледайте да не ви хванат.

Ок Хи вече планирала следващия си ход. Един ден трябвало да плеви зеленчуковите градини извън бетонните стени на комплекса, но в периметъра на телената ограда. Тя забелязала възрастна жена, която пасяла кози от другата страна, на оградата. Огледала се, за да се увери, че пазачите не я гледат, и заговорила жената през оградата. Предложила ѝ сделка –  тя щяла да даде на жената бельото си, ако жената каже на майката на Ок Хи къде се намира дъщеря ѝ. В Северна Корея рядко се намирало бельо, а това на Ок Хи било ново, наскоро купено от Китай. Възрастната жена се съгласила.

Ок Хи клекнала и свалила долните си гащи. Навила ги на топка, сложила малка бележка с адреса на майка си и ги подала на жената през оградата.