Снежната кралица
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Снежната кралица». Краткое содержание книги:
Боричкането бе кратко. С приглушен победен вик Майкъл улови китките на жена си и я натисна по гръб в тревата.
— Измамник! — протестира тя и му се изплези, докато се опитваше напразно да го отхвърли от себе си.
— Лисица!
— Грубиян!
— Аз съм разумен човек, госпожо Райан. Не го ли знаехте? Вярвам, че съм длъжен да се защитавам срещу онези, които се бият мръсно. — Леко задъхан, той се наведе, за да се възползва от победата си.
Майкъл успя да се отдръпне от Хети, преди това да беше станало невъзможно. Не му се искаше да се забърква в скандал, като я обладае на хълма. Те се намираха извън полезрението на дузината пациенти и техните санитари, които бяха първите обитатели на мемориалния санаториум „Лестър и Тадеуш Скогинс“, но той не можеше да бъде сигурен, че някой от работниците, които строяха новите сгради, нямаше да реши да се разходи по хълма.
— Страхливец — измърмори Хети и отказа да го пусне. Гласът й беше натежал от желание.
— И това също — съгласи се той. — Представи си какво ще кажат членовете на Дамската медицинска асоциация, ако ме видят тук със свалени панталони.
Хети се разсмя.
— Предполагам, че ще позеленеят от завист.
— Те искат съпрузите им да се разхождат полуголи на публично място?
— Не това, глупако. Това!
Тя бе успяла да промъкне ръка между телата им и лекото докосване до онази част от неговата анатомия, която беше особено чувствителна в този момент, изпрати такъв удар по тялото му. Майкъл се задави.
— Не прави това! Да не искаш да злепоставя и двама ни тук, пред господ и целия свят?
Хети се разсмя.
— Подозирам, че господ вече знае за това, а що се отнася до всички останали… — тя повдигна глава и го целуна по носа. — Щом имам теб, Майкъл Дейвид Райан, какво ме интересуват останалите?
— Е, мен пък ме интересуват — каза той, като се опитваше да говори строго. — И каква беше тази забележка за Дамската медицинска асоциация? Нали не искаш да кажеш, че там си говорите за… — Той се поколеба, за да намери думите, които един мъж трябваше да използва пред съпругата си.
— За съпрузите ли? Разбира се, че ги обсъждаме. През цялото време.
— Не за съпрузите. За техните… ъъъ…
— Разбира се, че говорим и за това. О, не с толкова много думи! — Добави бързо тя, когато видя как той се изчервява. — Но това е интересна тема за разговор. И от нещо, което чух госпожа Граймс да казва на госпожа Люлън, подозирам, че доктор Граймс…
— Хети! — Майкъл се опита да се изправи, но тя не му позволи. Той обаче успя да се измъкне от хватката й, решен да се изправи на крака. Хети се оказа по-бърза. Тя се претърколи с него и този път Майкъл беше онзи, който се озова прикован към земята. Той се опита да свие крака под себе си, но те бяха омотани в полите на роклята й.
Хети се ухили.
— Изчервяваш се. Знаеш ли, че така си много хубав?
— Не се изчервявам!
— О, напротив!
— Това е смешно… Хети, спри това!
— Кое? — попита невинно тя.
Майкъл я сграбчи за бедрата и я притисна силно към себе си, опитвайки се да спре мъчителното движение, което заплашваше да го изкара извън контрол.
Усилията му се оказаха напразни. Допирът на стомаха й до неговия само влоши положението.
— Някога ти се тревожеше какво ще кажат хората, ако не си избърсала праха в дома си — хвана се той за сламка. — Как е възможно…
— Това беше за праха. Разбира се, че се тревожа какво ще кажат хората! Да не мислиш, че искам да започнат да разправят навсякъде, че не се грижа добре за теб?
— Но…!
— Намираме се на четвърт миля от града. Майкъл, и ти много добре знаеш това. Никой няма да ни намери. Ако спреш да викаш, разбира се.
— Аз не викам!
Истината беше, че той се задавяше. Хети беше започнала да движи ритмично бедрата си и той не можеше да мисли колко неприлично е поведението й. По-лошото беше, че тя някак си беше успяла да вдигне роклята си така, че сега полите й се бяха разпилели върху гърдите и краката му и тя беше възседнала бедрата му и разкопчаваше панталона му.
— Знаеш ли — каза на пресекулки Майкъл, — винаги съм си мислил, че… отворите в бельото на дамите… са… за санитарни цели.
— Глупав мъж — каза тя. — И не си много наблюдателен.
— Наблюдателен?
— Не нося корсет — обясни тя. — Не забеляза ли?
— Не носиш… Какво значение има това? — Ако тя не започнеше да се движи отново, той можеше да забрави за добрите си намерения и тревогите си, че някой може да ги види.
— Мислех, че трябва да дам малко място на коремчето си, защото подозирам, че — само подозирам! — че в скоро време ще надебелея доста.