Робинята

Но не бе сама. Прозвуча същият шум, тихо, но ясно, ала тя не можеше да го оприличи.

— Кой е там?

Този път се разнесе шумолене, вече не толкова тихо и приглушено, съвсем наблизо. Погледна към вратата. Сякаш бе недостижима за нея, а онова, което се намираше в спалнята, се приближаваше все повече. Когато нещо я докосна по рамото, тя изпищя и като се извърна рязко, видя Фърлан до себе си. Лицето й бе пребледняло, но се открояваше ясно като студена зимна луна.

— Колко си странна, Ларен. Защо трепериш? Така ме изплаши.

В гласа й звънна мрачна веселост. Ларен се опита да се успокои. Беше само Фърлан, дебелата и тромава Фърлан, дето все хленчеше и мрънкаше, но иначе бе безобидна. Нямаше защо да се страхува от нея.

— Изкара ми акъла. Защо е тъмно в спалнята?

— Не знам. Беше тъмно, когато влязох. Дойдох да те видя. Как си?

— Дай да запалим една лампа.

— Чудесно.

Фърлан поднесе напоения с лой фитил до един въглен в мангала, сложен край леглото. Скоро той лумна с тънко пламъче.

— Аз пък предпочитам тъмнината — заяви Фърлан, взряна в пламъчето. — Но ти не, нали? Когато бях на твоите години, и аз не я обичах, но нещата се променят. Но както и да е. Сега можеш да виждаш. Нищо ти няма, нали?

Фърлан, толкова простовата на вид, но успокояваща с прошарените си коси и с пълните си гладки ръце, изобщо не будеше страх. Ларен каза:

— Не, вече не. Предполагам, че като се сепнах от съня, внезапно си спомних онази ужасна нощ, когато мъжете ни отвлякоха заедно с Таби.

— Да, сигурно си се уплашила. Хелга е права. Проявили са милост, че са ви пощадили. Е, Таби е умрял, но ти не. Сега си в безопасност, носиш детето на викинга и всичко ще стане твое, ако преживееш раждането, разбира се. И ако бебето ти оживее. Знам, че много бебета не успяват, Ларен. Много умират, преди да са поели първия си дъх. Моите дечица умряха до едно. — Фърлан се втренчи в искрящата жарава на мангала, после отмести очи към природената си сестра. — Само че в момента всичко е различно. Трябваше да се омъжиш за датския принц, но не го направи. Той се ожени за една датска принцеса. Щеше да те отведе оттук. Щеше да те накара да живееш в Англия. Чуваме, че там царяла бъркотия и че не след дълго датските владения щели да преминат в ръцете на саксонците. Уесекският крал е силен и става все по-силен. Много скоро ще дойде краят на викингските крале и Англия отново ще бъде управлявана от саксонците. Принцът и съпругата му ще загубят всичко. Може би не биваше да идваш, Ларен.

— Изключено. Ти ли нае хората, които да ни похитят, Фърлан?

— Аз? Мило момиче, защо ми е да правя такова нещо? — Тя отново се засмя, весело и мазно, но някак неубедително. Ларен закопня отчаяно за Мерик, за Риса, за който и да е друг.

— Не знам. Искам да си тръгнеш.

— О, не още, Ларен, още не. Исках да говоря с теб, да те предупредя. — Тя се наклони по-близо и вкопчи дебелите си пръсти в рамото на Ларен. — Слушай какво ще ти кажа, Ларен, защото от сърце милея за теб. Твоят враг е Роло. Той е стар и злобен и мрази всички ни, включително теб и викингския ти съпруг. А най-много мразеше Таби, защото бе потомък на брат му, не негов. От семето му се пръкнаха само едно момче и едно момиче, докато баща ни се сдоби с куп деца. Да, Роло ненавиждаше родния си брат. Знаеш ли, че той изпитваше страстно влечение към майка ти? Да, вярно е, и баща ни откри, че мръсната кучка си е наумила да стане херцогиня на Нормандия. Затова тя искаше мъжът й да умре. И да се ожени за Роло. Дали баща ни я е убил? Изглежда напълно възможно, нали? Баща ни избяга и изчезна вдън земя. Но се пази от Роло. Той е луд и съвсем полудя, когато тя умря и баща ни замина. Да, Ларен, ти също трябва да си заминеш.