Лъвът
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лъвът». Краткое содержание книги:
Лейди Ариана Крагмер вече се е примирила с участта си — да даде земите и ръката си на могъщия воин. Такава е съдбата на победените. Но гордата хубавица се заклева никога да не му дари сърцето си.
Ариана е саксонска графиня, а Лайън — нормански рицар, те са обречени да бъдат врагове. Но в разкъсваната от предателства и кървави борби за власт земя те имат един-единствен шанс — да превърнат омразата в любов.
— Знае ли Лайън, че ще има дете?
Ариана не се изненада, че Надая вече знае за бременността й, независимо от това, че самата тя сега научаваше.
— Дори аз не знаех до този момент. Освен това се съмнявам, че Лайън изобщо го е грижа. Сигурно знаеш, че почти не съм го виждала, откакто се завърнахме в Крагмер.
— Великият Лайън е горд човек, милейди. Вие представлявате опасност за него. Трудно му е да разбере чувствата си. Само вижда какво му навлече привързаността му към вас.
— Опасност? Аз? О, не, Надая, аз не означавам нищо за него. Той иска тялото ми, сам ми го призна. Но е твърдо решен да се бори с повика на страстта си. Лайън не ме желае с разума си. Как искаш да му кажа за бебето, щом той отхвърля майката?
— Какво ще сториш тогава? Лайън и бездруго скоро ще разбере.
— Ще отида в манастира — отвърна Ариана, сякаш внезапно я бе споходило просветление. — Никой няма да ме върне, ако им даря парче земя. Ще се отдам на вярата и ще отгледам детето си в манастира „Сейнт Клер“.
— Празни приказки, момичето ми! Това е глупава идея. Не можеш да дариш земя, която принадлежи на съпруга ти, а игуменката няма да те приеме, ако не си платиш. Не, милейди, ще трябва да търпиш Лайън, да живееш под неговия покрив и да отгледаш неговото дете.
Ариана присви упорито устни.
— Не и ако той не ме иска!
Устните на Надая се изопнаха, а погледът й се зарея в празното пространство.
— Виденията ми разкриват много неща, милейди. Тъмен спектър заплашва лорд Лайън. Ще се наложи да се преборите със смъртта, преди да намерите истинско щастие — предрече тя с поглед, прикован в нещо, което Ариана не можеше да види. — Бъди нащрек, Ариана, защото виждам голяма опасност на далечно бойно поле. Виждам смърт. Но ти имаш силата да победиш жестоката жетварка.
Пророчеството на вещицата едновременно уплаши и обърка Ариана. Как можеше Лайън да се сблъска със смъртта на бойното поле, след като беше заточен в Крагмер и нямаше право да влиза в схватка под никакъв предлог?
Когато Надая проговори отново, гласът й вече звучеше нормално, а очите й бяха загубили странния си блясък:
— Кажете на лорд Лайън за детето му, милейди. Ако изчакате, може да стане прекалено късно.
— Предричаш зла участ — недоверчиво рече Ариана. — Защо тогава моите видения не са ме предупредили досега?
— Дали не са, милейди? Спомнете си онзи първи ден, в който Лайън се появи на вратата ви.
Ариана пребледня. Ясно си спомняше тъмния спектър на смъртта, който бе видяла около Лайън. Надая кимна утвърдително.
— Знаех си, че ще си спомниш. Предупредих те и това е всичко, което мога да направя.
— Не съм имала видения от много седмици — отвърна вяло Ариана. — Спохождат ме само смътни предчувствия и нищо конкретно. Мислиш ли, че съм изгубила способностите си?
— Какво мисля аз няма никакво значение. Важно е това, което виждам. Желая ви приятен ден, милейди.
Ариана премигна и докато отвори очи, Надая беше изчезнала. Проклета жена! Появяваше се и изчезваше по свое желание и винаги идваше, за да предскаже ужасни неща или да предупреди за беди. Защо поне веднъж досега вещицата не предрече нещо хубаво? Или поне да говореше ясно, а не с познатите заобикалки.
Ариана не успя да стане от леглото дълго време, приведена над легена с мътна стомашна течност. Спазмите продължиха дълго и бяха изтощителни. Когато след половин час Терса се появи в покоите й с кана студена вода и чаша бира, Ариана се чувстваше по-слаба от малко коте.
Терса хвърли бърз поглед върху своята господарка и бързо се приближи до нея.
— За бога, милейди, какво има? Болна ли сте? Да повикам ли някой лечител?
Ариана поклати отрицателно глава и се опита да успокои момичето.
— Не се безпокой, Терса, нищо ми няма — просто леко неразположение. Вече се чувствам много по-добре.
Терса погледна господарката си колебливо.
— Сигурна ли сте, милейди? Какво мога да сторя за вас?
Ариана се насили да се усмихне.
— Не, нямам нужда от нищо. Затова пък можеш да ми разкажеш как вървят нещата между теб и сър Белтан.
По устните на Терса се разля сияйна усмивка и симпатичната прислужница се преобрази в истински привлекателна жена.
— Белтан ще поиска разрешение от лорд Лайън да се ожени за мен. Моля се господарят да няма нищо против.
— Не мисля, че има някаква причина лорд Лайън да откаже — каза Ариана, но думите й прозвучаха неубедително. Лайън беше толкова непредсказуем в последно време, че дори тя не можеше да бъде сигурна в това какъв отговор ще им даде.