Магьосницата от Даршива
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосницата от Даршива». Краткое содержание книги:
— Не се ли държахте малко рязко с него, лейди Поулгара? — попита я Сади.
— Не мисля — отвърна тя. — Това ни спести много празни приказки. — Вълшебницата внимателно сгъна чорапите и продължи: — Ерионд, смятам, че е време да си изрежеш ноктите на краката. Късаш чорапите по-бързо, отколкото съм в състояние да ги закърпя.
— Той е станал същият като преди, нали? — рече тъжно Гарион. — Имам предвид Закат.
— Не съвсем — възрази Поулгара. — Поведението му по-скоро беше маска, зад която крие истинските си чувства. — Тя погледна Белгарат. — Белдин измислил ли е нещо?
— Тази сутрин работеше върху някакъв план. Точно сега не мога да говоря с него, защото преследва някакъв заек. Ще се свържа отново с него веднага щом приключи с обяда си.
— Не може ли все пак да се съсредоточи върху задачата си?
— О, Поулгара, престани. Дори и ти понякога се отклоняваш от пътя си, ако забележиш някой тлъст заек.
— Не мога да повярвам! — изпъшка Се’Недра и погледна Поулгара с ужас.
— Не мисля, че ще разбереш, скъпа — каза й Поулгара. — Защо не ми донесеш сивата си рокля? Забелязах, че един от подгъвите й се е разпрал, а така и така съм извадила кутията с шивашки принадлежности.
Останаха в шатрата целия следобед. След вечеря се събраха около масата и започнаха да разговарят съвсем тихичко.
Силк погледна с присвити очи към вратата, където стояха стражите, и прошепна:
— Нещо ново от Белдин?
— Със сигурност замисля нещо — отговори също така тихо Белгарат. — Познавам го и затова предполагам, че планът му е доста необикновен. Вероятно все още изглажда подробностите и ще ми съобщи замисъла си след като всичко е напълно готово.
— Няма ли да е по-добре, ако работите двамата заедно над този план?
— Той знае какво трябва да направи. Само ще му попреча, ако се опитам да помогна. — Възрастният мъж се протегна, прозя се и се изправи. — Не зная вие какво ще правите — рече той. — но аз ще си лягам.
На следващата сутрин Гарион стана тихо, облече се и се измъкна от отделеното със завеса помещение, оставяйки Се’Недра да спи.
Дурник и Тот седяха на масата заедно с Белгарат.
— Не ме питайте как го е направил — тъкмо казваше Белгарат.
— Каза ми единствено, че Кайрадис се е съгласила да пристигне тук, когато я повика Тот.
Дурник и Тот размениха няколко знаци с пръсти.
— Той казва, че може да го направи — преведе ковачът. — Искаш ли пророчицата да дойде сега?
Белгарат поклати глава.
— Не, нека изчакаме, докато се появи Закат. Знам, че за нея е много уморително да изпраща образа си на толкова големи разстояния. — Старият вълшебник направи недоволна физиономия. — Белдин предлага да изчакаме, докато разговорът ни с императора достигне връхната си точка, и едва тогава да я извикаме. Понякога Белдин се увлича и е склонен да превръща нещата в мелодрама. През изтеклите години всички ние сме го предупреждавали за това, но от време на време той се връща към своя порок. Добро утро, Гарион.
Гарион им кимна, седна на масата и попита:
— И какво ще направи Кайрадис? Нима ще постигне нещо с императора, което ние не бихме могли?
— Не съм сигурен — отвърна Белгарат. — Всички знаем, че тя има особено влияние над Закат. Той обикновено винаги губи контрол върху нещата, когато я види. Белдин не ми каза точно какво възнамерява да прави, но беше ужасно доволен от себе си. Искаш ли да разиграем малък театър тази сутрин?
— Не съвсем. Но предполагам, че мога да се справя.
— Трябва да раздразниш малко Закат — но помни, че не трябва да го ядосваш твърде много — просто той трябва да започне да те заплашва. Тогава ще извикаме Кайрадис. Закат не трябва да забележи каква е целта ти. Нека всичко стане постепенно. — Възрастният мъж погледна Тот. — Не откъсвай очи от мен, докато Гарион и Закат спорят — даде му наставления той. — Аз ще прикрия устата си с ръка и ще се изкашлям. Тогава трябва да повикаш господарката си.
Тот кимна.
— Ще кажем ли на останалите за това? — попита Гарион.
Белгарат го погледна с присвити очи и измърмори:
— Не. Реакциите им ще са по-естествени, ако не знаят какво става.
— Смятам, че Белдин не е единственият, който има усет към драматичните обрати — засмя се Дурник.
— Навремето бях професионален разказвач на приказки, Дурник — напомни му Белгарат. — Познавах реакцията на публиката толкова добре, колкото ти лютнята си.
След като и другите се събудиха и закусиха, генерал Атеска влезе в палатката и каза:
— Негово императорско величество заповяда да се приготвите. Ще тръгнете за Мал Зет след час.
Гарион незабавно се противопостави.