Долината на конете
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Долината на конете». Краткое содержание книги:
ИЗКЛЮЧИТЕЛНОТО РАЗКАЗВАЧЕСКО УМЕНИЕ ДЪРЖИ ЧИТАТЕЛЯ КАТО ОМАГЬОСАН.“
Жестът му прекъсна взаимното изучаване. Джондалар се зачуди дали Шамуд го бе направил нарочно, за да облекчи нарастващото напрежение. Отпи глътка и каза:
— Шамуд добър лечител, има умение.
— Това е дар от Мудо.
Джондалар се напрегна да долови нещо в тона или тембъра на гласа, което да определи хермафродитния лечител в една или друга посока, просто, за да задоволи терзаещото го любопитство. Не бе определил дали Шамуд е жена или мъж, но имаше чувството, че независимо от неопределеността на пола, лечителят не бе водил безбрачен живот. Сатиричните му забележки твърде често се съпровождаха от знаещи погледи. Искаше да попита, ала на можеше да измисли как да формулира въпроса си тактично.
— Шамуд живее не лесно, отказва се от много — опита Джондалар. — Лечителят някога иска да се свърже?
За миг пронизващите очи се разшириха, после Шамуд избухна в сардоничен смях. Джондалар усети горещ, прилив на объркване.
— С кого би ме свързал, Джондалар? Е, ако ти се беше появил в по-младите ми години, може би щях да се изкуша. Да, ама ти щеше ли да се поддадеш на моите чарове? Ако бях дал на Благословеното дърво една огърлица, дали щеше да поискаш да влезеш в моето легло? — рече Шамуд и скромно наведе глава. За миг Джондалар беше убеден, че пред него говори млада жена.
— Или може би щеше да се наложи да действам по-предпазливо? Твоите апетити са доста големи, дали щях да разбудя любопитството ти за нови удоволствия?
Джондалар се изчерви, сигурен, че е сбъркал и все пак странно привлечен към излъчването на чувствен разврат и гъвкава котешка грация, което дойде от телодвижението на Шамуд. Разбира се, лечителят беше мъж, но с женски вкус за своите удоволствия. Много лечители черпеха и от женския, и от мъжкия принцип. Това им даваше по-голяма сила. Пак чу сардоничния смях.
— Само че ако животът на лечителя е труден, още по-тежко е на човека, който се е свързал с него. Мъжът първо трябва да мисли за стопанката си. Би било трудно да напуснеш посред нощ някоя като Серенио, например, за да се грижиш за някой болен, а освен това се изискват дълги периоди на въздържание…
Шамуд се наклони напред, говорейки като мъж с мъж и с блясък в окото при мисълта за жена, хубава като Серенио. Джондалар разтърси глава от объркване. После с едно помръдване на раменете мъжествеността придоби различен характер. Характер, който изключваше нея самата.
— … и не зная дали би ми било приятно да я оставя сама, когато наоколо има толкова много ненаситни мъже.
Шамуд беше жена, но жена, която никога не би била привлечена към него или той към нея, освен като приятел. Наистина силата на лечителя идваше от принципа на двата пола, но това беше принципът на жена с мъжки вкусове.
Шамуд се разсмя отново и в гласа нямаше и намек за пола му. Със спокойното изражение на човек, който търси разбиране от друг човек, старият лечител продължи:
— Кажи ми, Джондалар, какъв съм? С кого ще се обвържеш? Някои се опитаха по един или друг начин да установят някаква връзка, но това рядко продължаваше дълго. Даровете имат и обратна страна. Лечителят няма собствен облик, освен в по-широк смисъл. Собственото име се връща обратно, а Шамуд се самозаличава, за да приеме общата същност. Предимства има, ала обикновено женитбата не е между тях, Когато си млад, не винаги желаеш да бъдеш роден със съдбата си. Не е лесно да бъдеш различен. Може да не искаш да загубиш самоличността си. Но това няма значение — съдбата си е твоя. Няма друго място за човек, който носи същността и на мъжа, и на жената в едно тяло.
В умиращата светлина на огъня, гледайки въглените с нефокусирани очи, сякаш виждайки друго време и място, Шамуд изглеждаше древен като самата Земя. Джондалар стана да вземе още няколко трески и пак разпали огъня. Щом пламъците се вдигнаха, лечителят се изправи и ироничният му поглед се върна.
— Това беше много отдавна и имаше известни… компенсации. Като например да откриеш таланта си и да натрупаш знания. Щом Майката призове някого да и служи, не всичко е саможертва.
— При Зеландонии не всички, които служат на Майката, знаят, когато млади, не всички като Шамуд. Аз някога мислех да служа на Дони. Не всички са призовани — каза Джондалар и Шамуд се удиви как той сви устни и смръщи вежди, издавайки горчивината, която още го мъчеше. Във високия рус мъж, който изглеждаше толкова надарен, имаше дълбоко скрити рани.