Кралството на мечтите
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралството на мечтите». Краткое содержание книги:
Черният вълк остави бокала си на масата и се вгледа изпитателно в красивото й лице.
— Сигурно имаш предвид бягството ми с Уилям, така ли е? — попита несигурно, леко изплашена от страховития израз, изписан на лицето му. — Заслугата за това също не е моя. Той се беше скрил в гората и аз го забелязах едва когато ти се отдалечи с Арик.
— Така — процеди с леден глас Ройс, — значи знаеш какво съм казал за теб в двора на Хенри, а не знаеш, че докато си тичала към „Мерик“ с братчето си, аз обяснявах като последен глупак на Грейвърли, че възнамерявам да се оженя за теб. И не си знаела, че отиваш в манастир веднага след сватбата ни в „Мерик“? Което автоматично ме обвързва за цял живот към теб, докато същевременно ме лишава от наследници? И ако ме излъжеш още веднъж… — Той издърпа бокала от ръцете й и го стисна с всичка сила.
— Какво си направил? — попита тя шепнешком.
— Стига сме говорили — отсече херцогът, наведе глава и я целуна. За негова изненада тя изобщо не му се противопостави. Когато отдели устни от нейните, в очите й имаше нещо, което той никога преди не беше виждал.
— Какво си направил? — попита отново тя.
— Чу ме много добре.
Момичето усети как по цялото му тяло се разлива приятна топлина, докато се взираше в хипнотизиращите му очи.
— Защо? — промълви. — Защо си му казал, че възнамеряваш да се ожениш за мен?
— Нещо се бях побъркал.
— По мен?
— По невероятното ти тяло — отвърна не особено нежно мъжът, но някъде дълбоко в сърцето си Дженифър знаеше, че има и нещо друго… нещо толкова хубаво, че даже се боеше да мисли за него. Това обясняваше всичко.
— Не знаех — рече. — Изобщо не съм си и представяла, че искаш да се ожениш за мен.
— Предполагам, че ако знаеше, щеше веднага да отпратиш брат си и да останеш в „Хардин“ с мен, а? — подигравателно запита Ройс.
Това беше най-големият риск, пред който Дженифър се изправяше през целия си живот, защото изведнъж реши да му каже истината.
— Ако… ако знаех как щях да се чувствам, след като избягах, може би щях да остана.
Тя видя как чертите на лицето му се изопват в сурово изражение и докосна бузата му с пръсти.
— Моля те — прошепна, — не ме гледай така. Не те лъжа.
Ройс се опита да пренебрегне невинното й докосване. В паметта му веднага изплува споменът за това с каква нежност бе целунала раните му и той се помъчи да го заглуши, казвайки:
— Предполагам, че не си знаела нищо и за плановете на баща си?
— В никакъв манастир нямаше да ходя — отвърна тя откровено. — Нали щяхме да заминаваме с теб на другата сутрин? Никога не бих направила нещо толкова… толкова подло.
Доста разочарован от безкрайните й лъжи, Ройс я хвана за раменете и я целуна по устните. Вместо да се възпротиви, тя отговори страстно на целувката му, прегърна го и го притегли плътно до себе си. Ръцете му се плъзнаха по гърба й, обсипвайки го с ласки, а езикът му проникна в устата й.
Докато страстта му се разгорещяваше, изведнъж го осени ужасното прозрение, че е сбъркал. Сбъркал за всичко. Когато най-сетне успя да намери достатъчно сили, за да проговори, той отдели устни от нейните, погали я по страните, повдигна брадичката й и рече:
— Погледни ме, Дженифър.
Очите й срещнаха неговите — бяха изпълнени с невинност и доверие.
— Не си знаела нищо за заговора на баща си, нали? — това не беше въпрос, а по-скоро изявление.
— Нямаше никакъв заговор — отвърна простичко тя. Ройс отметна главата си назад, затворил очи, опитвайки се да заглуши очевидната истина — че след като я бе принудил да му се отдаде, тя бе избягала в „Мерик“, където трябваше да изтърпи подигравките на хората от собствения си клан… После той я бе отвлякъл, насилвайки я да се омъжи за него, беше я разкарвал из цяла Англия в проливни дъждове и жега и накрая великодушно й бе предложил да й прости и да забравят миналото.
Изправен пред трудния избор да разбие всичките й илюзии относно баща й, или да продължи да играе ролята на свиреп злодей, Ройс избра първото. Той погали косата й и каза:
— Дженифър, искам да ти кажа, че не съм чудовището, за което ме мислиш. Имаше заговор. Ще изслушаш ли обяснението ми?
Тя кимна безмълвно.
— Когато потеглих към замъка „Мерик“, очаквах баща ти или някой друг от клановете да се опита да наруши договора, гарантиращ сигурността ми на територията на Шотландия. Разположих мъже по всички пътища, водещи натам, с нареждането да не пропускат нито една група хора, без да ги разпитат.
— И не са хванали никого, който да се опита да наруши договора, нали? — обади се жена му.
— Не — призна херцогът. — Това, което откриха обаче, беше файтонът на една игуменка, придружена от още дванайсет монахини, които бързали да стигнат до „Мерик“. Противно на твоето мнение — добави кисело — аз и хората ми нямаме обичай да тормозим духовническото съсловие. Следвайки инструкциите ми, моите войници разпитали монахините за целта на пътуването им — карайки ги да повярват, че са там в качеството си на техен ескорт. Игуменката ги уверила, че отиват в „Мерик“ за теб.