Метален рояк

— Ето го и роботчето. Гледайте!

Ускоряващ се съд с големината на детско влакче се носеше към кораба. В мига на сблъсъка прикрепената отпред бутилка се счупи. Облак мигновено замръзваща пара облъхна новия кораб.

— Загуба на добро шампанско, ако питате мен — промърмори Кейлъб Тамблин. Чичото на Тасия бе дошъл да изтормози Ден Перони, за да получи оборудване и помощници за възстановителните работи на Плумас.

— Да, обаче не беше от най-доброто — каза Ден и намигна. — Кръщавам този кораб „Оскивъл“!

Всички се развикаха одобрително; нямаха търпение да се заемат с обещаното ядене и пиене.

— „Оскивъл“! — Роб поклати глава. — Тази планета пази доста спомени, повечето неприятни. Тук бяхме разбити.

— Не, Роб. Тук бяха разбити зевесетата. Скитниците се скриха като зайци на безопасни места. Името е символично, посветено е на възстановяването от съперничеството, както стори ти.

— Каквото и да казваш, не ми се нрави. — Роб плъзна ръка около кръста на Тасия — Не че съм суеверен или нещо такова.

Тасия игриво дръпна къдравата му коса.

— Бриндъл, празнуваме, недей да потъваш в мрачни настроения.

— Да тръгна с луксозен лайнер за свят като Ларо с моята любима сексапилна, но и обичаща да командва приятелка скитница. Какво може да е по-хубаво?

Ден бе раздал хранителни пакети с месо и зеленчуци, които бе купил от скитническите търговци, минаващи през Ирека. От мините на Голген Дел Келъм бе изпратил каса от частната си колекция ликьор. Кейлъб и Ден, с чаши в ръце, отпиваха и спореха.

— Винаги си навличам неприятности, когато пия с някой от братята Тамблин.

— Ще си докараш неприятности независимо дали пиеш, или не — отвърна му Кейлъб.

Тасия се приближи към тях.

— Чичо ми може да е много настоятелен, Ден, но ще го приема като лична услуга, ако му помогнеш на Плумас. Повярвай ми, там всичко е в развалини. С Роб смятахме да се заемем с разчистване, но сега имаме задължения пред Конфедерацията. Водните мини все още принадлежат на клана ми, та дори чичовците ми да не се грижат добре за тях.

— Не се грижим добре ли? — намеси се възмутено Кейлъб.

— Не мога да го направя лично. Утре отивам да се срещна с мага-император — заяви Ден. — Търговските преговори трябва да се завършат. С разрастването на Конфедерацията и откъсналите се колонии на Ханзата, които произвеждат най-различни стоки, Илдирийската империя ще е основен клиент. Рлинда Кет вече е там.

— А моите водни мини? — настоя Кейлъб.

— Нашите водни мини — поправи го Тасия.

— Мога да ви пратя няколко торби уплътнители, двама работници, може би и една лопата, но първо ще трябва да се уверя, че поне ей тоя ти чичо знае как да я ползва. — Кейлъб замърмори, но Тасия виждаше, че разговорът му допада. — Ще очаквам обаче преференциални цени за доставките на вода до Оскивъл.