Реликвата
- Автор: Роджърс Мерилайл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реликвата». Краткое содержание книги:
Тези от вас, които са чели предишните ми девет книги, разбират, че „Реликвата“ е ново начинание за мен. Уверявам ви, че сърцето ми си остава в английското средновековие, а този разказ е само една кратка ваканция в късновикторианската епоха. Гледам на този период като на „завръщането на Регентството“, защото, въпреки че Бърти се нарича сега Прини, повелителят на народа е отново Уелски принц с вкус към удоволствията. С тази разлика, че този път американски наследнички завъртат главата на британски лордове. Този разказ е едно празнично пътуване (независимо от това, че някой се опитва да убие нашия герой и че се навъртат търговци на бели робини). Надявам се, че ще ме последвате сред въртележката от градински партита, следобедни чайове и балове. Самата аз се забавлявах прекрасно през тази „ваканция“ с Грей и Лиз и се надявам, че и вие ще й се наслаждавате!
Госпожа Симз бе чакала тихо пред вратата по време на целия разговор и при тази пауза влезе и метна един шал на раменете на господарката си.
— Време е, лейди Юфемия — каза тя с непоклатима лоялност. — Каретата чака, за да ни откара до гарата. Единственият влак, който може да ни откара до мястото на смяната за крайната ни спирка, тръгва след един час.
Юфемия се стегна и заприлича на пародия на онова, което бе преди.
— Багажът е нареден и натоварен?
— Да, госпожо — госпожа Симз кимна, като внимателно подканяше нейно благородие да тръгва.
След като Юфемия излезе Тимъти се зае да отърве Дру от незаслуженото чувство за вина и да й съживи духа. С младежка непосредственост двойката бързо се успокои и се унесе в тих разговор за сватбата и бъдещето след нея.
Като се мъчеше да забрави болката, причинена от предателството на сестра си, Грей обърна цялото си внимание върху източника на онази топлина и обич, за които знаеше, че могат да излекуват раните от миналото.
Той стана и като се поклони, подаде на изненаданата Лиз ръка, за да се изправи.
— Мога ли да поговоря с вас на четири очи в библиотеката?
Въпросът бе зададен съвсем ясно. Въпреки дяволитата усмивка стана ясно, че Грей имитира себе си от техните първи дни заедно. Лиз помнеше колко често тези думи отбелязваха началото на яростни сблъсъци. Сега тя би приела всяко извинение, за да остане сама с мъжа на своя живот.
— Разбира се, ваша светлост. — Лиз повдигна леко крайчеца на полата си и направи лек реверанс.
Обектът на нейната насмешка изръмжа и тръгна след смеещата се жена. Като затвори вратата на библиотеката след себе си, Грей я сграбчи за страстна целувка. Тя се отпусна в прегръдката му и чак след няколко минути той я изправи на крака.
Лиз се облегна на стената с книги, докато красивият й мъж се запъти към бюрото си. Той започна да рови в същото чекмедже, в което тя бе открила отвратителните заплахи, и това усили любопитството й. Грей се приближи до нея, като стискаше нещо в дланта си, и тя позна жеста, който бе виждала по-рано. Безпределна обич озари красивото й лице.
Грей отвори ръка и на дланта му Лиз видя медальона. Първия път той й го даде с любов, която не бе признал. Сега повдигна ръката й, целуна страстно дланта и сложи камеята на същото място, като че ли да запечата ласката завинаги. После каза най-красивите думи:
— Обичам те.
Пръстите на Лиз се свиха около съкровището, тя се притисна в него и започна да го целува, като не спираше да шепне:
— И аз те обожавам, обожавам те, обожавам те.
Епилог
Късният септември на 1886 г.
— Татко е организирал лов през първата седмица след пристигането ни — Лиз седеше на плюшения диван във всекидневната на Ашли Хол и се усмихваше на мъжа, който току-що беше влязъл. Усмивката, вече обичайна за съпруга й, го правеше още по-красив, отколкото когато се запознаха. — Страхувам се, че ловът на фазани, в който той участва тук, не го впечатли, също като мене първия път.
— Все още е така — промърмори Грей и се наведе да я целуне, преди да продължи. — Когато Самуел прие поканата за Шотландия, аз го предупредих какво го очаква. Той се оказа упорит като теб и настоя. Можем само да бъдем благодарни, че му бе спестен заблуденият куршум, който прекъсна първата ти британска стрелба по птици.
— Да, но той не прекъсна британската стрелба по птици, а американския начин на ловуване, който принудих останалите да приемат — тя се изправи и му хвърли поглед, изпълнен с шеговита уплаха. — Надявам се, това няма да доведе до подобно покушение.
— Не мисля, че това е проблем, защото се съмнявам, че имаш скрити врагове в Уайоминг, които искат да те изплашат. — Дяволита усмивка изви устните на Грей. Той се намести до нея на дивана и леко я чукна с пръст по носа. — Или се опитваш да намалиш радостта ми от предстоящото посещение, като знаеш колко харесах предишните ни пътувания?
— В никакъв случай — заяви Лиз тържествено.
Той обгърна раменете й и тя още веднъж мислено призна, че свободата, която според нея можеше да се намери само в широките открити пространства, в действителност може да се окаже капан на самотата. Тя се наслаждаваше на посещенията им в ранчото, но то вече не я привличаше. Може би някое от по-малките им деца ще поиска да живее там, може би…
— В никакъв случай този път — прибави тя многозначително — след като знам, че следващата есен няма да съм в състояние да пътувам.
Очите на Грей се наведоха към стегнатата линия на кръста й.