Произведено в Япония: Акио Морита и „Сони“
- Автор: Морита Акио, Шимомура Мицуко
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Произведено в Япония: Акио Морита и „Сони“». Краткое содержание книги:
По-малкият ми син Масао работи в поверителния отдел на „Морган“ в Ню Йорк и Лондон в продължение на две години и половина след завършването на Джорджтаунския университет. Според него постигането на единомислие и планирането в Япония са много отегчителни. Неговата гледна точка ми се струва много интересна. Тя по мое мнение отразява западния начин на мислене. „Японските фирми обичат заседанията“, оплаква се той. „Могат да заседават часове наред. В такива моменти се обърквам, защото искам да зная точно за какво се събираме и какво ще решаваме. След първите пет минути полагам усилия да не заспя. В «Морган» работех във външната търговия. Там ценяхме времето и не го пилеехме за събрания. Когато се налагаше да правим някакво изложение, винаги започвахме с изводите, а ако някой се заинтересуваше как сме стигнали до тях, можеше да попита след това. В Япония обичат първо да обяснят всичко и съобщават решението чак накрая. Понякога обаче е трудно да разбереш обясненията, ако не знаеш какво целят“.
Изглежда този проблем доста затруднява чужденците, които имат някакво отношение към нашата система. Един журналист посети Япония, за да интервюира японски бизнесмени. Интервюто с мене беше към края на пътуването. Попитах го какви са впечатленията му и той беше напълно откровен. Каза ми, че след няколкоседмичен престой е схванал как да разбере японците. „Не се налага да слушам встъплението. Трябва да се заслушам, когато кажат «обаче…», защото дотогава те изразяват общоприетото мнение. Оттам нататък излагат собствените си идеи“. При общуването с японци трябва да се прояви голямо търпение. Повечето японци се нуждаят от доста продължително време, за да изразят становището си.
Японската система на групово управление, където решенията често се основават на предложения на низшите ръководители, има редица предимства. Младите ръководители обикновено остават в една и съща фирма 20–30 години. След десетгодишен стаж те се издигат до висши ръководни длъжности. Ето защо те винаги гледат напред и си представят бъдещето на фирмата, когато я поемат в свои ръце. Ако висшето ръководство гледа с пренебрежение на средния и низшия ръководен персонал и непрекъснато изисква от тях моментални печалби, както се случва на Запад, ако ги уволнява при липса на бърза рентабилност, фирмата се съсипва. При това положение ако един среден ръководител каже, че идеята му в момента не звучи много привлекателно, но ще донесе големи печалби след 10 години, никой няма да го послуша и го застрашава даже уволнение.
Насърчаването на дългосрочните програми, предложени от младите ръководители, е голямо предимства на нашата система, независимо от многобройните съвещания и времето, използувано за обсъждане и съставяне на плановете. То ни дава възможност да създадем и поддържаме нещо рядко срещано в западния бизнес — философия на фирмата. Нашите работници и служители имат дългогодишен стаж във фирмата и се придържат към определени възгледи. Идеалите на фирмата не се променят. Философията на „Сони“ ще продължи да съществува и след като напусна фирмата. В САЩ фирмите рядко имат собствена философия, защото при всяка смяна на висшето ръководство новите хора идват със своите идеи и ги налагат. Всъщност доста често дирекционните съвети търсят някои ново лице извън техния отрасъл, за да „прочисти“ и промени всичко във фирмата.
Неотдавна един такъв пришълец пое управлението на една американска фирма, затвори няколко завода, уволни хиляди работници и беше приветствуван в статии в „Уол стрийт джърнъл“ от негови колеги като голям ръководител. Японците биха окачествили такова поведение като позорно. Затварянето на заводи, уволненията и измененията на насоките на управление, резките промени, могат да са целесъобразни и удобни. Чрез тях балансът на фирмата може да подобри външния си вид през следващото тримесечие, но те убиват духа на фирмата. И още нещо: когато бизнесът отново потръгне, откъде ще се намерят опитни работници, които да дават висококачествена продукция и да са лоялни към фирмата?
Според мене едно от главните предимства на японската управленска система пред американската или изобщо западната система се състои в корпоративната философия на фирмата. В Япония системата на дългосрочно планиране и на предложения от младшите ръководители гарантира близки отношения между висшето и низшестоящото ръководство и сътрудничество между тях при разработката на програми и дейности в духа на философията на фирмата. Така можем да си обясним защо японските фирми напредват бавно в началото на съществуването си. Но щом духът на общата философия се наложи, фирмата придобива голяма сила и гъвкавост.