Баланс на силите
- Автор: Кланси Том
- Серия: op-center #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Думбалакова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Баланс на силите». Краткое содержание книги:
— Като се има предвид историята на Испания и особено Инквизицията — каза Роджърс, — въобще не съм изненадан, че не са я отворили за посещения.
— Когато влязат в тъмницата, хората от отряда ще се озоват точно под Залата с гоблените — продължи Худ. — Оттам до Тронната зала има съвсем кратка отсечка.
— Ще я вземат за нула време — намеси се Роджърс, — макар че сигурно целият коридор е пълен с войници. Ако решат да използват тристепенния модел, сред испанците определено ще има пострадали.
— Тристепенен модел? — вдигна вежди Бъркоф.
— Да, сър — отвърна Роджърс. — Минават през всичко и всички, които им се изпречат, поразяват целта, след което се измъкват. С други думи, не си правят труда да се сдобиват с униформи, да се промъкват тайно до Амадори и да намалят до минимум броя на евентуалните пострадали — от двете страни.
— Разбирам — каза пак Бъркоф.
— Имахме намерение да изчакаме, докато получим вести от нашия човек в двореца — обясни Худ.
— Агентката от Интерпол, която се оставила да я хванат — каза Бъркоф.
— Точно така. Не знаем дали ще се опита да се свърже с нас, или пък ще се опита сама да порази целта — обясни Худ. — Решихме, че е най-добре да й дадем малко време.
Бъркоф замълча, после каза:
— Докато чакаме, рискуваме силата на Амадори да расте не с часове, а с минути. Винаги настъпва един момент, в който хората започват да виждат в бившия бунтовник едва ли не национален герой. Също като Кастро, когато свали Батиста.
— Има го тоя риск — съгласи се Худ. — Ние обаче не смятаме, че Амадори е стигнал толкова далеч. В момента има още десетина бунтовнически зони и Амадори не е обявен за временен водач в нито една от новинарските емисии, които следим. Докато към него не се присъединят няколко основни обществени фигури — не само политици, но и бизнес-лидери и духовни лидери — той вероятно ще си кротува.
— Та той вече се захвана сериозно с водачите в промишлеността — изтъкна Бъркоф. — Хората на яхтата, както и членовете на „фамилиите“, които е взел за заложници…
— Вероятно го прави, за да сплаши останалите — съгласи се Худ, — но се съмнявам, че това ще стане до час-два.
— Значи според теб трябва да изчакаме.
— Отрядът е в пълна бойна готовност — каза Худ. — Изчакването едва ли ще нанесе много вреда, като в същото време може да ни снабди с някаква допълнителна информация от разузнаването на мястото на събитията.
— Не съм съгласен, че изчакването няма да навреди — възпротиви се Бъркоф. — Според генерал Ван Занд така Амадори може да получи възможност да подобри собствената си система за сигурност. А най-важната цел е да се доберем до него.
Худ вдигна поглед към Роджърс. И двамата знаеха много добре за какво намеква Бъркоф: че сега не е моментът да бъдат предпазливи.
Худ беше съгласен до известна степен. Двойните войни, чистките и убийствата като че ли поставяха Амадори по-скоро редом до Хитлер и Сталин, отколкото до Фидел Кастро и Франциско Франко. Не можеше да бъде оставен да управлява Испания.
— Стив — каза Худ, — съгласен съм с теб. Амадори е най-важната ни цел. Ударната ни група обаче е единственото, с което разполагаме. Ако я използваме прибързано, това ще изложи на риск не само живота им, но и изхода на цялата акция. — Той погледна часовника на компютъра. Помощникът на Худ Бъгс Бенет го беше програмирал така, че да показва както местното време, така и това в Мадрид. — В Испания в момента е почти единайсет сутринта — продължи той. — Нека да видим как ще се развият нещата до пладне. Ако дотогава не получим никакви вести от Мария Корнеха, отрядът ще влезе в двореца.
— За един час могат да станат много неща, Пол — каза Бъркоф недоволно. — Няколко поправки в закона и Амадори може да стане необуздаем. Ако тогава го отстраниш, ще убиеш един лидер от международна величина, а не държавен изменник.
— Разбирам това много добре — каза Худ. — Трябва ни обаче повече информация.
— Виж какво — не се предаваше Бъркоф, — започва да ми става досадно. Твоята група е една от най-добрите ударни сили в света. Не ги спирай. Развържи им юздите. Те сами ще събират нужната информация, докато си вършат работата.
— Не — рече Худ категорично. — Това не е добро решение. Ще дам на Мария още един час.
— Защо? — недоумяваше Бъркоф. — Чуй сега, ако те е страх да издадеш заповедта за премахването на оня мръсник…
— Да се страхувам ли? — отсече Худ. — Докато същият тоя мръсник си плетеше мрежата, един от моите хора загина. Съвсем спокойно мога да го изям с парцалите. И то с удоволствие.
— Какъв е проблемът тогава?
— Проблемът е, че така се бяхме съсредоточили върху стратегията за добиране до целта, че не изработихме тази за изтеглянето на отряда.