Торнадо
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Торнадо». Краткое содержание книги:
Карл Хърболд е хитър, умен и абсолютно откачен тип, който не се спира пред нищо. Скроява подъл план и успява да избяга от затвора. Крайната му цел е Мексико, но преди това решил да мине през едно ранчо край Блуър, където никой не го очаква…
Шериф Ези Хадж тържествено и с почести излиза в пенсия. Празникът обаче не му се услажда, защото се оттегля с чувство на поражение и горчивина — гложди го мисълта за така и неразкритото убийство на Патси Маккоркъл, младо момиче, известно в града с лекото си поведение. Макар и пенсиониран, шерифът решава сам да продължи разследването. А подозренията го отвеждат там, където най-малко предполага…
— Ей, вие! — прекъсна го Емъри и вдигна двете си ръце. — Излишно е да се притеснявате.
После се надвеси над червената пластмасова чиния, в която му бяха поднесли пържолите, и изшушука:
— Изобщо нямам предвид, че ще хукна да прелъстявам жената. Ана е… Как ли да се изразя по-меко? Тъй като е лишена от нормални речеви способности, тя е намерила друг начин да общува. Сещате ли се?
— За какво намекваш, че вече имате връзка от интимен характер ли?
На Емъри му беше дошло до гуша от тези високопарни думички.
— Не, казвам ви, че я чукам вече от две години. Кажи-речи, откогато им водя сметките. В началото си мислех, че я работи старецът. Така поне се шушукаше и мен ако питате, не без основание. Но веднъж тя ми се натисна и аз си рекох, дявол го взел, защо пък не! Ерген човек съм. Тя е парче и половина. И… — Той се надвеси още повече над масата — за малко да падне от пейката. — И знаете ли кое е най-хубавото? Не може да говори. Какво повече може да иска един мъж!
Най-после дори онзи сухар Конот пусна една усмивка.
— Чакайте добри новини, господа — обеща Емъри. — Всичко ни е в кърпа вързано.
Така срещата приключи. Емъри сложи върху масата сума, достатъчна да покрие сметката за четирите порции пържоли и осемте бири, остави и малък бакшиш — колкото да не е без никак. Потупвайки гостите си по гърбовете, ги поведе към вратата и продължи да ги уверява, че работата е опечена. Бе плувнал в пот от притеснение дали някой ден ще изпълни тези гръмки обещания.
Бе толкова погълнат от тази дилема, че не забеляза човека, който седеше с гръб към него в съседното сепаре.
36
Ана не вярваше, когато роднини и приятели хвалеха фотографиите й — смяташе, че те са пристрастни. Виж, мнението на Пийт Нолън за работата й беше друго. Той беше професионалист, можеше да различи добрата снимка от некадърната. Бе разбрал много точно какво е искала да изрази с фотографията на къщата. Естествено, и Джак…
Но не й се мислеше за Джак — това я натъжаваше, а младата жена не искаше нищо да помрачава този миг. Колкото и невероятно да звучеше, тя имаше почитател! Щеше й се още малко да се порадва на похвалата на собственика на магазина. За беда нямаше с кого да сподели тази новина, нямаше с кого да изживее щастието си.
Когато се прибраха, Ана беше толкова развълнувана и въодушевена, че веднага сложи филма във фотоапарата, изведе Дейвид навън и го нагласи пред люлката, завързана от Джак, за да го снима.
Но жегата беше потискаща, въздухът сякаш полепваше по кожата им. Дейвид нервничеше и непрекъснато се въртеше. Не след дълго Ана капитулира — предаде се пред горещината и вироглавството на сина си. Докато вървяха бавно към къщата, тя забеляза на северозападния хоризонт перести облаци и си помисли колко хубаво ще бъде, ако завали пречистващ дъжд.
Направи на Дейвид за обяд филийка с кашкавал, препечена на тостера, и му позволи да я изяде на пода в хола, докато гледа по видеото филмче за динозаврите. После се качи на горния етаж, за да се усамоти за малко в стаята си.
След смъртта на Дийн бе сменила обзавеждането, така че да не си спомня всеки път, когато влиза в стаята, за последните дни и нощи на мъжа си, лежал в леглото, борил се за всяка глътка въздух, ужасен, че му предстои да се раздели с живота.
Сега всичко в стаята бе във ведрите отсенки на прасковеното и кремавото, по стените имаше снимки на Дейвид като пеленаче в сребърни рамки. Няколко фотографии, на които бяха Ана и Дийн. Една на Делри и Мери. Любимите й книги, подредени по полиците на библиотеката в ъгъла. Между леглото и прозореца имаше килим и люлеещ стол. Помещението носеше личния почерк на Ана и не бе задръстено с мебели. Затова пък беше безкомпромисно женствено.
Прекалено женствено. И твърде целомъдрено.
Имаше нощи, когато я налягаше непоносима самота. Ана мразеше да спи сама. Копнееше да има до себе си някого, когото да докосва нощем, да усеща дъха му, да се топли, да знае, че не е сама в смълчания мрак.
Други нощи желанията придобиваха определено по-плътски измерения. Открай време след мензис се възбуждаше лесно — сега сънуваше еротични сънища, в които се любеше необуздано с някакъв мъж без лице. Случваше се да се събуди с оргазъм. Друг път пък се отърсваше от съня тъкмо преди да получи оргазъм и чак до сутринта не можеше да мигне и се мяташе в леглото. В такива нощи притискаше с все сила възглавницата между бедрата си.
Да, сексът й липсваше.
Беше го разбрала покрай Джак Сойър.
Отърси се от тези мисли, отиде при тоалетката, седна на тапицираната табуретка и се погледна в огледалото. Онова, което видя, я ужаси. Защото пред нея беше жена, която шест години бе мълчала по свое желание.