Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
— Не зная…
— Аз съм убедена, че към това го е подтикнала Сандра.
— Възможно е.
— Нещо ново за откраднатите пръстен и часовник?
— Нищо.
— Оръжието на престъплението?
— Липсва. Нямахме късмет да го открием.
— По дяволите!
— Много ми се искаше да ви донеса по-добри новини.
— И на мен! Как мина разпитът?
Боуър извади една касетка от джоба си и я постави на бюрото.
— Всичко е тук. В общи линии госпожа Д’Арси повтори нещата, които вече знаем. Историята й продължава да се различава от тази на хлапето. Твърди, че му е дала петстотин долара на заем, а той казва две хиляди. Тя отрича да му е давала още пари, но той призна за още една хилядарка. Тя се закле, че за последен път го е видяла пет дни преди убийството на мъжа й, но той призна за последната им среща пред супермаркета, която ние документирахме със съответните снимки… — В погледа му се появи надежда. — А вие? Ще успеете ли да изтръгнете от Томи името на съучастниците му?
— Днес следобед ще се срещна с адвоката му. До този момент отрича да има нещо общо с убийството.
— Ще ви стискам палци — усмихна се Боуър и попипа възела на вратовръзката си.
— Не ми харесва начинът, по който бихме го примамили да говори — намръщи се Мадлин. — Мразя да сключвам сделки с хората, натиснали спусъка…
Боуър прекрасно я разбираше. Той също не обичаше да прави сделки с убийци.
— Надявам се, че предложенията ви ще бъдат минимално ангажиращи — рече той, изправи се и приглади панталона си. — Ще се почувствам зле, ако му дадат лека присъда… Сега трябва да вървя в съда. Обадете се да кажете какво мисли адвокатчето…
— Добре — усмихна се Мадлин и протегна ръка. — Благодаря, че се отбихте.
— Няма нищо — стисна дланта й той. — Ще се обадя, ако се появи нещо ново…
Андрю Стюарт пристъпи в офиса на Мадлин и се огледа. Стаичката беше доста малка, претрупана с папки, книги и периодични издания. В средата доминираше голямо писалище, срещу него бяха поставени две кожени кресла. Обзавеждането се изчерпваше с кантонерка за документи и няколко отрупани с книги лавици. Пръснати между тези вещи бяха нещата, които създават уют: минихладилник, кафемашина и снимки, много снимки… Всеки сантиметър от тапета беше зает от дипломи и сертификати в стъклени рамки, останалото място запълваха вестникарски изрезки — главно със статии за случаите, които са били възложени на Мадлин.
Изпита задоволство от решението си да избере частната практика. В подобна обстановка никога не би бил в състояние да работи. Мнозинството прокурори твърдяха, че да прочистваш обществото от престъпници е най-благородната професия на света, но Андрю нито им вярваше, нито ги разбираше. Как можеш да се чувстваш добре с една мизерна заплата, особено след като знаеш колко можеш да получаваш в отбора на противника?
Вдигна глава, очите му се заковаха в лицето й. Обичаше да започва разговорите агресивно.
— Възнамерявам да подам възражение срещу начина, по който са били иззети веществените доказателства от дома на клиента ми!
— На каква база?
— Обичайната — отвърна той и пусна в ход очарователната си усмивка.
Тя обаче не се поддаде на скритата покана за приятелски разговор.
— Вашият клиент е подписал декларация за доброволен обиск.
— Но очевидно не е разбирал какво точно подписва — махна с ръка той.
— Това е несъстоятелно и вие прекрасно го знаете. Било му е обяснено с всички подробности…
— Но ще трябва да го докажете, нали?
— Надявам се.
— Добре, ще видим… — Очите му пробягаха по лицето и фигурата на Мадлин. Безспорно хубава жена, но не е моят тип. Пъргава и гъвкава, но прекалено дребна за вкуса ми… Андрю обичаше дългокраките мадами.
— Клиентът ми твърди, че полицията го е принудила да подпише декларацията…
— Пощадете ме, адвокате! — нетърпеливо тръсна глава Мадлин. — Това е в устата на всички обвиняеми!
— Но в случая е истина! — стана сериозен той.
— Значи не познавате детектив Боуър — отсече тя. — Той е един от най-опитните в отдел „Убийства“ и не би ви оставил дупка, през която да се измъкнете. Убедена съм, че е свършил работата си безупречно!
— Дори и най-добрият полицай може да си изпусне нервите — поклати глава Андрю. — Но както и да е… След като премахна доказателствената сила на онези ботуши и бележката, вие ще изпитате остър недостиг от улики в подкрепа на обвинението си…