Книгата на мъртвите

— Не се знае какво е забелязала. Или пропуснала.

— Още си сигурна, че е станало най-лошото — започна Търкингтън.

— Да — прекъсна го тя. — Основавам се на фактите и здравия разум. — Люси се заяждаше с него откакто ги беше взел от летището и беше направил дързък коментар за нейния хеликоптер.

Беше го оприличил на тел за яйца. Тя го бе нарекла лудит8. Той не бе разбрал какво е лудит и още не знаеше.

— Но това не изключва възможността да е отвлечена за подкуп — допусна Люси. — Не казвам, че е невъзможно. Не го вярвам, но е възможно и трябва да постъпим точно така. Да алармираме всички разследващи агенции да я търсят.

— Ще ми се случаят да не беше стигнал до новините. Беки каза, че цяла сутрин гонят хора от къщата.

— Коя е Беки? — попита Люси.

— Началник на криминолозите. И тя като мен работи и като санитар.

Скарпета се зачуди защо това има значение. Може би му беше неудобно, че се нуждаеше от втора работа.

— От друга страна, не се налага да се тревожиш за плащане на наема — каза той.

— Напротив. Просто моят е малко по-висок от твоя.

— Да бе, малко. Не мога да си представя какво ти струват тези лаборатории. Или петдесетте ти къщи и ферарита.

— Не са точно петдесет и откъде знаеш какво имам?

— Много полицейски управления ли използват твоята лаборатория? — попита той.

— Няколко. Още сме в процес на строителство, но имаме най-основните неща. И сме акредитирани. Можете да избирате. Между нас или правораздавателния отдел на Южна Каролина. Но ние сме по-бързи — добави тя. — Ако ви трябва нещо, което го няма при нас, имаме приятели с високотехнологично оборудване. Например в Оук Ридж.

— Мислех, че там правят ядрени оръжия.

— И не само това.

— Шегуваш се. Правят лабораторни изследвания? Какви например? — заинтересува се той.

— Тайна е.

— Няма значение. Не можем да си позволим твоите цени.

— Вярно, не можете. Но това не значи, че няма да помогнем.

Тъмните му очила се мярнаха в огледалото за обратно виждане. Той се обърна към Скарпета, може би защото му беше писнало от Люси:

— Следите ли разговора ни?

Носеше кремав костюм и Скарпета се чудеше как го опазва чист на местопрестъпленията. Тя засегна по-важните въпроси, които бяха обсъждали с Люси, напомни им, че никой не бива да прави каквито и да било предположения, включително, по въпроса кога е изчезнал кадилакът на Лидия Уебстър, защото се знаеше, че тя и без това рядко е шофирала. Излизала е само понякога за цигари, алкохол и храна. За съжаление, шофирането не е било добра идея. Била е твърде алкохолизирана. Бе възможно колата да е липсвала от много дни и изчезването й да няма нищо общо с липсващото куче. Освен това съществуваха снимките, които Пясъчния човек беше изпратил на имейла на доктор Селф. Дрю Мартин и Лидия Уебстър бяха снимани във вани, пълни със студена вода. И двете изглеждаха упоени. Ами видяното от госпожа Дули? Този случай трябваше да се разглежда като убийство, независимо каква беше истината. Защото — и Скарпета проповядваше това повече от двайсет години — не можеш да се върнеш назад.