Намерена на улицата

— Ела по-скоро!

— Тръгвам. Но се обади на болницата, чуваш ли?

Джак грабна ключовете и портфейла си и се стрелна с мълниеносна скорост навън. Как се бе наранила Елси? От стълба ли бе паднала? Или някой бе нахълтал в апартамента й? Джак се втурна на бегом по Блийкър в южна посока, оглеждайки се трескаво за такси.

Реши, че ако зърне някъде такси, ще се затича с всички сили, за да го догони. Но това не означаваше ли, че би могъл да изпревари което и да е такси по пътя си? Опита се да уеднакви дишането си и бягането с вътрешния си ритъм, обмисляйки следващите си стъпки, като отскачаше от време на време от тротоара на уличното платно, за да не се сблъска с мудните минувачи.

От Хаустън се затича в източна посока и пресече на бегом булеварда, използувайки зелената светлина на светофара. Едва не връхлетя върху една бебешка количка, тъй като жената, която я тласкаше пред себе си, кривна в уплахата си встрани, но за щастие, само я разклати.

— Извинете! — извика Джак през рамо.

— Луд ли сте? — кресна зад него жената.

Най-сетне Джак натисна звънеца, на който името Гил бе надраскано с молив над някакво друго име. Спомни си, че Марион живееше в този апартамент под наем.

Звънецът на домофона забръмча и Джак влетя в малко квадратно фоайе. Вътрешната врата в коридора бе отключена.

— Джак! — извика Марион някъде отгоре.

— Идвам! — Джак вземаше задъхан по две стъпала наведнъж.

— Какво става тук, по дяволите! — чу се глас от долната стълбищна площадка през открехнатата врата на един апартамент. Джак забеляза за миг с ъгълчето на окото си смръщената физиономия на мъж на средна възраст, застанал отвън с ръка на валчестата дръжка.

— Джак, Джак, насам! — извика Марион, сгърчена и трепереща от уплаха.

Джак влетя през друга врата вдясно от стълбището.

Елси лежеше на пода по гръб, с една възглавница, пъхната под главата й. От горната част на главата й по лицето й се стичаше кръв.

— Господи! — простена Джак. — Какво, по дяволите, е станало?

— Нападнаха я долу на вратата! Чух я да крещи — когато слязох, забелязах, че някой побягна навън. Елси бе паднала на стъпалата, но беше все още… кълна се, беше жива, докато я извличах нагоре! Опита се да ми каже нещо!

Джак опипа с палец китката на Елси — стори му се доста студена, но самият той бе все още разгорещен. Полуотворените й очи го ужасиха.

— Обади ли се в болницата „Сейнт Винсънт“?

— Винс телефонира. Момчето от най-долния етаж… Мислиш ли, че е мъртва, Джак? — Марион трепереше.

Джак се опита да премери пулса й. Пулс нямаше. Приближи изпотените си пръсти до горната й устна, но не долови дишане. Разгърна бялото й яке и потресен забеляза още кръв на левия й хълбок и по-надолу, под сините й джинси.

— Божичко! Дай ми едно одеяло, Марион!

Марион прекрачи във вътрешността на мансардата, измъкна одеялото на едно от леглата, довлече го, дърпайки го за единия край и покриха с него Елси до врата.