Горещо хлапе
- Автор: Ленард Елмор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Тушков
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Горещо хлапе». Краткое содержание книги:
Нанси Полис отвори вратата още докато той се изкачваше по пътеката, и застана пред него в памучната си престилка с тънки презрамки. Полата й стигаше до средата на късите чорапи. Носеше високи обувки с панделки, сякаш се канеше да заиграе степ. Господи, гледай я само, извила ханш и поставила едната си ръка високо на рамката на вратата.
— Пак ли идваш да ме отвличаш? — попита тя. — Ако е така, нямаш късмет. Не съм виждала баща ти вече почти година.
Само дето Орис й бе дръпнал една прощална реч и й бе оставил достатъчно пари да живее спокойно до края на живота си — сто хиляди долара. Нанси обясни на Джак изобщо да не храни надежди, понеже парите били в Национална борсова банка, за която Орис се кълнял, че никога няма да затвори врати, най-много да си смени името. А ако поради някаква причина все пак парите й свършели, й бил казал да го потърси.
Джак още не беше мислил дали да я обира. Не, обаче това му напомни за онзи крийк в Макалистър и плана му да обере Върджил Уебстър, който беше заделял пари през годините — достатъчно, че да поддържа ореховата си плантация докогато пожелае. Горе-долу толкова пари, колкото Нанси казваше, че има — сто хиляди, Исусе. Само че в брой. В собствения му дом.
Това едно на ръка. Другата мисъл, която го занимаваше, бе как едновременно с това да очисти Карлос. С едно пътуване до Окмългий два заека. Трябваше да обмисли въпроса и с мис Полис. Определено имаше хубавка, налята фигура. Но не беше затлъстяла. Най-правилната дума за фигурата й беше налята. Искаше ти се да се гмурнеш в нея.
Държеше се далеч по-свободно от времето, когато я бе срещнал за пръв път в „Харви“. Джак влезе в къщата, хвърли поглед на изрязаните й обувки с панделки и попита:
— Какво се каниш да правиш, да изиграеш един степ?
Тя отвърна:
— Стига да ми се иска. — Гледаше го право в очите. Все едно му казваше, че двамата ще бъдат в леглото още преди да е залязло слънцето.
Нанси имаше уиски, бира „Чок“ и табела с надпис НЯМА СВОБОДНИ МЕСТА, която окачаше на едно от дърветата отпред. На горния етаж пансионът разполагаше с пет стаи, включително тази на Нанси, както и още осем легла, които даваше под наем отделно, но тази седмица нямаше посетители; тъй че окачи табелата и каза на цветнокожата слугиня Дженива, която чистеше и готвеше по малко за десет долара седмично, че ще й се обади, когато отново има работа за нея. След като се отърваха от слугинята, двамата най-после останаха сами.
Джак разказа на Нанси какви ги е вършил, откакто за последно се бяха виждали: основно за обирите на банки, как беше лежал заради пожара на петролните залежи и за времето, прекарано в управление на нелегален бар.
Нанси го слушаше с интерес и накрая каза, че тя също искала някой ден да управлява собствена кръчма. После сподели, че докато работела в „Харви“, се чувствала така, все едно сервирала в първокласен затворнически ресторант, ако изобщо можело да има нещо подобно.
Джак рече:
— Затворническата храна не можеш да я продадеш на никого, дори всички да умират от глад и на километри да няма свестен ресторант.
— Помниш ли онези дантелени престилки, които ни караха да носим? — попита тя. — Още ги обличат така. Никакъв грим или украшения и без петна по униформите. И не е позволено да разговаряш или да флиртуваш с клиентите. Старшата сервитьорка беше като надзирател.
— Защо си запомнила мястото като затвор? Онова пиле по кралски не беше никак зле.
— Освен това не ни позволяваха да каним мъже по стаите. При никакви обстоятелства.
— Тогава ти се искаше да се издокараш и да излезеш някъде, нали? Помня, че с баща ми все нещо си шепнехте.
— Щом си тръгнехте, старшата винаги ми триеше сол на главата. Докато живеех там, се налагаше да се измъквам от стаята незабелязано.
— Помня каква униформа носеше и как си правеше косата.
— Мрежичките за коса бяха задължителни. Само че знаеш ли какво? — Нанси се усмихваше. — Понякога си беше цяло изживяване. Ако си момиче на „Харви“, си „някоя“. По улиците ни разпознаваха и ни сочеха като филмови звезди. Малките момиченца ми искаха автографи.
Тя отведе Джак в кухнята и му наля бира, докато Джак вдъхваше аромата на къкреща зеленчукова супа. Нанси рече:
— Знаеш ли какво правех през повечето време, откакто се запознах с Орис? Чаках. Четиринайсет години, още от двайсетгодишна, чакам. Сама.