Завръщането на нинджата (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на нинджата (Част I)». Краткое содержание книги:
Босът на американската мафия Доминик Голдони е убит по тайнствен, почти ритуален начин. Лю Кроукър — бивш полицай и най-добрият приятел на Линеър, получава покана да се върне на работа и да се заеме с разследването, което отива далеч отвъд обикновената гангстерска война…
Този роман предлага вълнуващи преживявания, авторът е отличен познавач на източната психика, действието е наситено с приключения, сложни интриги и любов…
Нанги можеше да разбере подобно поведение, на моменти дори се възхищаваше от вътрешната дисциплина на Никълъс, но не беше убеден, че и Джъстин мисли така. Никълъс й се доверяваше като на никой друг и това го караше да мисли, че ще разбере всичко около него, че автоматически ще заобича дори Япония. Фактът, че беше сгрешил в това отношение беше не толкова изненада, колкото трагедия.
И ето го крайният резултат, въздъхна Нанги, очите му погалиха лицето под стъкления капак. Това е била нейната карма, но аз трябваше да я отгатна… Бистри сълзи опариха клепачите му, но той не вдигна ръка да ги избърше. Искаше да усети тяхната тежест и топлина, парливите вадички по бузите си. Не само заради себе си, но и заради Никълъс, който отново отсъства и вероятно никога няма да узнае как са протекли последните тридесет и шест часа от живота на жена му…
Облегна се тежко на стария си бастун, драконовата глава се впи дълбоко в дланта му. Но аз бях свидетел на тези часове и не направих нищо, упрекна се той. Ала какво можеше да направи? Кой би го послушал? Кой вярва на това, което му готви съдбата? Стана това, което е било писано.
Хорът премина към страстно кресчендо, професионално обработените гласове на певците изпълниха всяко кътче на огромната катедрала. Акустиката беше великолепна, благодарение на нея изповедниците чуваха дори и най-тихия шепот на грешниците, дошли да се изповядат…
Нанги усети, че вече не е сам в компанията на Джъстин. Обърна се е цената на известни усилия, болка прониза ранения му крак. Зад гърба му стоеше Сейко, асистентката на Никълъс. Кой знае защо това го накара да си спомни за Гелда — сестрата на Джъстин, единствената й жива роднина. Цяла сутрин напразно се беше опитвал да открие местонахождението й в Щатите. Сякаш бе потънала вдън земя.
Сейко се приближи едва след като се увери, че Нанги е забелязал присъствието й.
— Извинявайте за безпокойството, Нанги-сан — каза с поклон тя. — Но казахте да ви съобщя веднага, ако науча нещо за Линеър-сан…
Нанги внимателно слушаше, веднага му направи впечатление, че очите на младата жена избягват ковчега. Дали това се дължеше на будисткото отвращение към погребението, или имаше и други причини? Доверен приятел на Джъстин, той знаеше за подозренията й по отношение на Сейко и Никълъс. Беше направил всичко възможно да я успокои, уверяваше я във верността на своя приятел. Но сега, почувствал притеснението на Сейко, той отново се запита каква всъщност е истината.
— Линеър-сан вече не е във Венеция — каза младата жена.
— Какво?
— Снощи е напуснал хотела си, съвсем набързо.
— Оставил ли е адрес?
— Не — поклати глава Сейко, ситните й бели зъби леко хапеха долната устна. — От администрацията казаха, че нямат представа къде е заминал.
Нанги продължително я изгледа, това я направи още по-нервна. Може би предпочиташе да продължат разговора на безразличната, залята от слънчева светлина улица, но Нанги, изведнъж усетил липсата на спокойното съзерцание сред напрегнатите дни, не искаше да напусне хладната тишина на храма. Даваше си сметка, че напрежението винаги води до неочаквани разкрития.
— Колко съобщения му оставихте?
— Три.
— И той не се обади нито веднъж?
— Не, сър.
— Значи за последен път го видяхте, когато напусна кабинета си?
Долови лекото й колебание, внимателно го опипа в съзнанието си. Сякаш беше узрял, готов за трапезата грозд.
— Не, сър — отвърна Сейко. — За последен път го видях на летището, малко преди часа на излитане.