Безкрайни тайни
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лора Манова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Безкрайни тайни». Краткое содержание книги:
— Обмислям го. Чувствам се малко предаден, ако искаш да знаеш.
— Не от мен?
— Напротив, точно от теб.
— Уайът, стига. Това е първото подобно нещо за горе-долу — колко — пет години. Сега не сме точно в най-заетия период, който някога сме имали. Просто взех лошо решение.
— Няколко такива. Да забелязваш някаква връзка между дрогата и лошите решения?
— Може би. Малко.
— Може би малко, да. А междувременно Дизмъс Харди се отбива снощи и ни възлага страшно много работа, аз си мисля, че ние двамата с теб ще бачкаме постоянно по случая Таунсхенд поне няколко дни, може и седмица. Обаче ти се обаждаш, че си болен, когато не си в действителност болен, Там е съсипана в офиса и едвам отговаря на обажданията, а аз нямам никакво подкрепление.
— Не знаех това. Нямаше как да го знам.
— Нямаше, знам. И точно поради тази причина едно от правилата е да идваш на работа, когато някой ти плаща, така че ако има работа, ти да си там и да можеш да я свършиш.
Киурко склони глава, раменете му се вдигнаха и отпуснаха.
— Съжалявам отново.
Хънт изчака, докато Крейг вдигне глава, след което го погледна право в очите.
— Мамка му — каза, — по този начин ли ще се оправяш и със собствената си фирма? Не водихме ли вече един разговор за това преди? Как се очаква от мен да напиша писмо с препоръка, ако се стигне дотам? Щом си избрал този вид работа, няма ли да искаш да избягваш неща, които я заплашват?
— Обикновено не пуша през деня.
— Не би трябвало обикновено да пушиш изобщо, Крейг. Можеш да си загубиш работата заради това — по дяволите, цялата си професия. По-лошо, губиш Там, а съм сигурен, че вече го знаеш.
— Знам. Това се опитвам да разбера цял ден.
— Какво има толкова за разбиране?
Никакъв отговор.
— И освен това, Крейг, докато още сме на темата, да си надрусан не ти помага да разбереш нищо. Особено това. Не ти ли е станало до болка ясно досега?
— Би трябвало да е, да.
— Е?
— Е — въздишка, — значи ще спра. Сериозно. Започвам в този момент, Уайът. Кълна се.
Хънт просто го гледаше, този разговор вече сериозно бе преминал границите на търпението му.
— И какво мислиш, че трябва да направя аз сега в такъв случай? С теб?
— Можеш да ме уволниш, ако искаш.
— Знам, че мога. Може би и трябва. Ако това не беше първият път, в които се прецакваш така жестоко, абсолютно е сигурно, че щях.
Искрица надежда се появи на лицето на Киурко.
— Кълна се в бога, Уайът, край. Можеш да кажеш на Там, че приключих с това.
— Ти можеш да кажеш на Там, че си приключил, Крейг. Аз си имам друга работа за вършене.
— Бих могъл…
— Не, не би.
Посочи с пръст към гърдите му.
— Утре можеш, ако си чист дотогава. И това е първо и единствено предупреждение. Излъжи ме веднъж, срам за теб. Излъжи ме два пъти и да ти го начукам. Ясно?
— Ясно. Разбрах те.
— Надявам се — каза Уайът. След това добави: — Наспи се и утре ела навреме.
Той се обърна на пета и закрачи надолу по стълбището.
„Бей Бийнс Уест“ беше отворено отново, бизнесът потръгваше бавно, но стабилно.
Уайът Хънт — жаравата на гнева му още тлееше в гърлото му — стоеше насред Хейт Стрийт в този приятен и препълнен вторнишки обеден час и около двайсет минути разглеждаше хората, които минаваха наоколо. Клиентелата не можеше да е по-разнообразна и Хънт си помисли, че ако ние сме това, което ядем и пием, то тогава човешките създания наистина не са предимно еднакви; почти нищо не ни разделяше, след като очевидно всяка етническа група в света, и двата пола, и хора от всякакво икономическо ниво пиеха кафе, и то в големи количества.
Той най-сетне влезе в заведението и зае мястото си, пети, на опашката. Когато стигна до тезгяха, си поръча обикновено кафе с малко еспресо. После се наведе напред, бързо показа визитката си и спомена, че е следовател — нарочно не спомена полицейски следовател. Въпреки че доста често точно това чуваха хората и Хънт обичайно не ги поправяше. Може ли, моля, запита той, да си поговори за малко с управителя? Било за случая на Мая Таунсхенд.
Преди още поръчката му да бъде изпълнена, крещящо облечен млад мъж с конска опашка и диамант на ухото се появи до Хънт и се представи като управителя, Еухенио Руиз. Като му благодари, че е дошъл, Хънт отново показа визитката си и този път се представи като частен следовател, който работи със защитата по случая Таунсхенд.