Дъщерята на президента
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илияна Петрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дъщерята на президента». Краткое содержание книги:
Джак чу отварянето на вратата и се обърна. Беше Али, следвана плътно от доктор Сондърсън. Бяха изминали само три дни, откакто я видя за последен път, но изглеждаше с година по-възрастна. На лицето й беше изписана промяна, която той не можеше да определи съвсем точно. Още една визуална загадка, която трябваше да дешифрира.
— Ей! — възкликна той с усмивка.
— Ей!
Тя се спусна в прегръдката му. Джак я целуна по главата. После доктор Сондърсън му кимна и се оттегли в „Емили Хаус“.
Али носеше късо вълнено сако, дънки и оранжева фланелка „Бъфало“ с щампа на летящ орел, стиснал в ноктите си череп.
— Искаш ли да се поразходим? — предложи той.
Тя кимна и Джак я поведе надолу по стъпалата и след това по чакъла. Около „Емили Хаус“ имаше няколко градинки. По това време на годината единствено ниският лабиринт от чимшир беше запазил зеленината си.
Али наведе глава.
— Не можем да се отдалечим, без да привлечем вниманието на охраната.
Джак следеше внимателно не само думите, но и тона й. В гласа й имаше някаква скръб и това докосна тъжната струна у него. Тази млада дама беше прекарала живота си на каишка, наблюдавана от сурови мъже, с които никога не бе успявала да установи връзка. Той реши да говори с баща й за новите гардове от Сикрет Сървис, които щяха да бъдат прикрепени към нея, когато се прибереше у дома. Тя заслужаваше нещо по-добро от поредната двойка анонимни агенти.
— Как се отнасят към теб? — попита той, докато се придвижваха между ниските живи плетове.
— Пипат с меки ръкавици. — Тя се изкикоти. — Понякога си мисля, че съм направена от стъкло.
— Те ли те карат да се чувстваш така?
Али сви рамене. Беше ясно, че не е готова да говори за случилото се дори с него. Джак си даде сметка, че ще трябва да възприеме съвсем друга тактика.
— Али, има нещо, за което само ти можеш да ми помогнеш. Става въпрос за Ема.
— Добре.
Дали грешеше, или очите й действително светнаха?
— Не ми се смей, но през последните десет дни имаше моменти, когато, заклевам се, видях Ема. Един път в „Лангли Фийлдс“, а след това на задната седалка в колата ми. И още няколко пъти. А веднъж усетих студен дъх в тила ми.
Али вървеше бавно и зяпаше в краката си. Давайки си сметка, че напоследък е била пришпорвана достатъчно, Джак реши да я остави на мира. Той се заслуша в повея на вятъра между голите клони и в далечния крясък на ято врани, струпали се по върховете на дърветата като стари баби на погребение.
Най-после Али вдигна глава и го изгледа с любопитство.
— Аз усетих същото. Когато ти ме държеше, докато онази змия…
— Ти си видяла змията?
— Чух я.
— Не знаех.
— Беше зает.
Думите го прободоха, макар че тя изобщо нямаше намерение да го засегне. Раната, която получи поради проявено невнимание, все още беше жива като в деня, в който държеше безжизненото тяло на Ема в ръцете си. Нищо не може да те подготви за смъртта на детето ти. Беше неестествено и затова неразбираемо. Нямаше утеха. В този смисъл може би обръщането на Шарън към църквата беше непонятно. Идва момент, когато болката в теб става непоносима. По един или друг начин ти се налага да напипаш пътя към помощта.
Те стигнаха до центъра на лабиринта — малко квадратно пространство с каменна пейка. Седнаха мълчаливо. Джак гледаше как сенките пълзят по тревните площи и градините. Върховете на дърветата сякаш бяха обгърнати в пламъци.
— Усетих я — промълви Али най-накрая. — Ема беше с нас в онази ужасна къща.
И точно в този момент, с изричането на тези думи, Джак усети как някаква неизмерима тайна ги погали с воала си. Почувства, че с влизането в чимширения лабиринт, с насочването им към центъра двамата се докоснаха до мъдрост отвъд човешкото разбиране и така по тайнствен начин се оказаха свързани един с друг до края на живота си.
— Но как е възможно? — Той говореше колкото на нея, толкова и на себе си.
Тя сви рамене.
— Защо обичам кока-кола и не понасям бира? — отвърна тя. — Защо предпочитам синьото пред червеното?
— Някои неща просто са такива, каквито са.