Трупът на Гедеон
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: Гедеон Крю #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Трупът на Гедеон». Краткое содержание книги:
Дейвид Балдачи
Докато идваха, Фордайс беше използвал безжичната връзка на лаптопа, за да отвори уебсайта на института. Бяха научили доста неща за него — например че навремето играл основна роля в програмата за разработка на биологични оръжия, а сега е център на програмата за биозащита с основна мисия да защити Съединените щати от потенциална атака със същите тези биологични оръжия.
Освен това институтът бе едно от двете хранилища на едра шарка в света. Вирусът, както, услужливо съобщаваше сайтът, се намирал в строго охранявано подземно хранилище на Ниво 4 в лабораторния комплекс по биозащита.
Влязоха. В дъното имаше заключена врата с охранител, седнал зад малко прозорче от бронирано стъкло. Фордайс щеше да се представи като самия себе си; Гедеон пък бе разровил арсенала си от дрехи, гримове и аксесоари, за да създаде нов герой. Нямаше лабораторна престилка, но така или иначе не се нуждаеше от нея. Беше се спрял на образа на малко размъкнат и разсеян професор. „Клише, разбира се — беше казал на Фордайс. — Само че клишетата вършат най-добра работа, когато стане дума за маскировка. Хората обичат да виждат потвърждения на стереотипите си“.
Фордайс приближи охранителя с карта в едната ръка и значка в другата.
— Стоун Фордайс, Федерално бюро за разследване — каза с агресивен тон, който почти намекваше, че самият охранител може да е заподозрян. — Това е доктор Джон Мартино от Центъра за контрол на заболяванията. Няма пропуск, но аз гарантирам за него.
Не предложи обяснение защо Гедеон няма пропуск — каза го така, все едно това е дребна подробност.
— Имате ли уговорена среща? — попита охранителят.
— Не — отсече Фордайс. — Не и с конкретни лица.
— Ъ-ъ-ъ… каква е целта на посещението ви?
— Рутинна правозащитна дейност — отвърна Фордайс. Тонът му започна да става нетърпелив.
Мъжът кимна, извади бележник и го пъхна през процепа под стъклото.
— Попълнете формуляра, ако обичате. И двамата. И се подпишете.
Фордайс Попълни един ред и подаде бележника на Гедеон, който написа нещо абсолютно нечетливо. Върнаха формуляра на охранителя и той каза:
— А сега застанете пред камерата.
Двамата застанаха пред камерата. След секунди през процепа се появиха току-що издадени табелки. Стоманената врата се отвори с бръмчене и двамата влязоха.
Фордайс се обърна към охранителя.
— Трябва да ви задам няколко въпроса. — Тонът му отново намекваше за подозрителност.
— Да, сър? — Вече и без това изнервеният мъж застана едва ли не мирно.
— Да се е появявал някой си господин Саймън Блейн?
Охранителят се поколеба, но реши да се прави на стриктен и провери в бележника.
— Не, сър.
— А господин Новак?
— Не.
— Някой от тях има ли уговорена среща в сградата днес?
Нова проверка.
— Не и в моя списък, сър.
— Добре. Доктор Мартино трябва да получи достъп до лабораторията на четвърто ниво. Как можем да направим това?
— Има електронна ключалка, трябва да получите разрешително и да дойде придружител.
— Кой е главният тук?
Колебание.
— Доктор Глик, директорът.
— Къде се намира?
— На третия етаж, стая триста четиридесет и шест. Да му се обадя ли?
— Категорично не — решително заяви Фордайс. Погледна табелката на мъжа. — Господин Бридж, ето какво ще направим. Ще ми трябва помощта ви, така че моля да слушате внимателно.
Замълча за момент.
— Ще ида в чакалнята ей там, за да не бия на очи, и ще чакам пристигането на господин Блейн. Няма да издавате, че съм там, нито ще споменавате, че в сградата има агент на ФБР.
Охранителят преглътна с мъка и като че ли се шашардиса.
— Нещо не е наред ли? Искам да кажа, може би ще е по-добре да се обадя на началника на охраната и…
— Не се обаждайте на никого — прекъсна го Фордайс. — Ако сте толкова загрижен за това, ако наистина смятате, че трябва да направите проверка, можете да говорите с моя началник, главен специален агент Майк Бока от полевия отдел във Вашингтон.
Извади мобилния си телефон и с безкрайно раздразнено изражение се приготви да набере номера.
— Не, не — каза охранителят. — Не е необходимо.
— Добре. Ще ви помоля да продължите да работите, сякаш не е станало нищо необичайно.
— Да, сър.
— Благодаря — с внезапно омекнал тон каза Фордайс и му стисна ръката. — Вие сте добър служител.