Рекетьорът
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рекетьорът». Краткое содержание книги:
Бъдещето на затворника Банистър не изглежда особено розово. Излежал е едва половината от присъдата си. Но той разполага със силен коз. Знае кой е убил съдия Фосет. Знае и защо. В отдалечена вила са намерени два трупа — на магистрата и на младата му секретарка. Няма следи от взлом или от борба. Само един голям отворен празен сейф. Какво е имало в него? От ФБР искат да знаят. Малкълм Банистър е готов да им каже. Но всичко си има цена. Особено когато се касае за толкова сензационна информация. А рекетьорът никак не е глупав…
— Между петстотин и шестстотин.
— Колко струва златото сега?
— Преди два дни се продаваше за хиляда и петстотин долара на унция.
Пресмятам и казвам:
— Това прави между седем и половина и осем милиона долара.
Нейтън кимва. Прави тези сметки всеки ден от живота си, като следи колебанията в цената.
Разнася се силно почукване. На вратата зад мен се появява един от надзирателите.
— Времето свърши, човече — съобщава ни той и изчезва.
— Това сигурно е едно от най-глупавите неща, които ще направя през живота си — казвам.
— Или едно от най-умните — отговаря Нейтън. — Моля те, побързай, Рийд, няма да издържа дълго.
Ръкуваме се и се сбогуваме. Когато виждам Нейтън за последен път, той е едно съсипано дребно човече, което с болка се мъчи да се изправи на крака. С Рашфорд бързо се изнасяме. Той ме оставя в хотела, аз тичам в стаята си и се обаждам на Ванеса.
Тя е на тавана, където е петдесет градуса, и претърсва стари кашони и счупени мебели.
— Не са там — съобщавам й. — Навън са, в бараката.
— Чакай малко — казва тя и слиза по сгъваемата стълба. — Той ли ти каза? — пита задъхано.
— Да.
— Някой дойде — прошепва тя и по телефона чувам звънеца на входната врата. Ванеса прикляка ниско в коридора и се пресяга към пистолета. — После ще ти звънна. — Тя затваря.
Неделя сутрин е. Пикапът на Нейтън е на алеята. Ако приятелите му знаят, че той ще отсъства през уикенда, появата на пикапа ще предизвика въпроси. Звънецът отново дрънва и някой започва да блъска по входната врата. После се провиква:
— Нейтън, тук ли си? Отвори.
Ванеса е коленичила и не помръдва. Думкането продължава, после някой започва да блъска и по задната врата и да вика. Посетителите са поне двама, гласовете са на млади мъже, сигурно приятели на Нейтън, които са се отбили по някаква причина. И явно нямат намерение да си тръгват. Единият чука на прозореца на спалнята, но не може да надникне вътре. Ванеса се промъква тихо в банята и избърсва лицето си. Диша тежко и цялата трепери от страх.
Двамата блъскат и крещят и скоро ще стигнат до извода, че нещо не е наред с Нейтън. Ще разбият вратата. Ванеса инстинктивно се съблича по бикини, попива потта от тялото си, оставя пистолета до мивката в банята и тръгва към предната врата. Отваря я рязко и младият мъж на прага получава неочаквано пиршество за сетивата си. Кафявите й гърди са големи и стегнати, тялото й е атлетично. Погледът му се спуска от гърдите към бикините й, които показват възможно най-много плът, после той се овладява. Ванеса му се усмихва и казва:
— Може би Нейтън е малко зает в момента.
— О! Извинявай.
Гледат се през мрежестата врата, и двамата не бързат да се отдръпнат. Мъжът подмята през рамо:
— Ей, Томи, ела насам.
Томи бързо цъфва до предната врата и не може да повярва на очите си.
— Хайде, момчета, оставете ни малко насаме, става ли? Нейтън е под душа, а и не сме си довършили работата. За кого да му предам?
В този момент тя разбира, че в бързината е забравила да свали гумените ръкавици. Червени бикини и яркосини ръкавици.
Двамата не могат да откъснат очи от гърдите й.
— Ами… Грег и Томи… Ние просто наминахме… — отговаря единият.
И двамата са омагьосани от голотата й и озадачени от ръкавиците. Какви ги върши това маце с приятелчето им?
— С удоволствие ще му предам — обещава тя със сладка усмивка и бавно затваря вратата.
През прозореца ги наблюдава как бавно отстъпват, все още зяпнали от изненада и объркани. Най-накрая стигат до пикапа си, качват се и избухват в смях, докато потеглят от алеята.
След като си тръгват, Ванеса си налива чаша ледена вода и сяда на масата в кухнята. Адски е уплашена и всеки момент ще рухне, но не може да си го позволи. До гуша й е дошло от тази къща и сериозно се съмнява в целия проект, но трябва да продължи.
На задната седалка на таксито съм и пътувам към летището, когато виждам, че тя ме търси. През последните петнайсет минути съм си представял най-различни сблъсъци и сцени в къщата на Нейтън. Всичките — с лош край.
— Добре ли си? — питам.
— Двама тъпаци, които търсеха Нейтън. Разкарах ги.
— Как?
— После ще ти кажа.
— Видяха ли те?
— О, да. Всичко е наред. Няма страшно. Къде е?