Изкуството на заблудата

— Имаш истински подход към жените — подхвърли тя.

— Така казват.

Матюс се изчетка и приглади блузата си.

Ламоя я изгледа отблизо и сви устни, при което мустаците му щръкнаха. Тя никога не си бе падала особено по мустаците.

— Вик за помощ — каза той, повтаряйки вероятното обяснение за държанието на Уокър, което тя бе изтъкнала при една по-ранна среща.

— Ако съм права — но запомни, че може и да не съм, — тогава е налице развитие на психическата криза на Уокър, отклонение, което е нещо повече от объркване и е тясно свързано с взаимоотношенията им със сестра му; Нийл му открадва Мери-Ан; Нийл я насилва; последвалото убийство; после Уокър прехвърля нуждата си да защитава Мери-Ан върху мен. Това прехвърляне обхваща всички нюанси, Джон, и стига до свръх-упоритост. Той се е съсредоточил върху мен. Преследва ме. Поради причини, известни само на него, е избрал аз да представлявам Мери-Ан в живота му. Може би просто се опитва да събере кураж да ми каже нещо. Може би е видял повече от убийството, отколкото ни каза. Това не би ме изненадало — преди всичко чувството за вина, че ги е гледал, му пречи да ни разкаже какво точно се е случило. Това би обяснило и решителността му да види Нийл, затворен за това престъпление.

— А Хебрингър и Рандолф?

— Нямам претенции, че знам отговора — каза тя, като си откопча панталона и напъха блузата си вътре — едно неприлично действие, което очевидно изненада сержанта. — Възможно е теориите ми да са напълно погрешни. Първоначалното ми предположение бе, че Уокър не знае нищо повече за Хебрингър и Рандолф от онова, което е прочел във вестниците, и че просто е налучкал начин да ме примами да се срещнем.

— Аз все още съм на същото мнение — вметна Ламоя.

— Но начинът, по който уреди тази среща — присвоявайки си моя опит да го уговоря да се видим в някое затворено пространство, което би било по-изгодно за нас, — и фактът, че Лу разполага с безспорно доказателство, че Уокър е посещавал Подземието, пък и онзи тип, който се е изплъзнал на Лу и Боби там долу… а лейтенантът никога не е харесвал съвпаденията и внезапно си е помислил, че Уокър или наистина знае нещо за Хебрингър и Рандолф, или дори има пръст в изчезването им… и ето докъде ни доведе това.

— Ето докъде ни доведе — повтори сержантът.

Матюс почувства неговото неодобрение към ролята, която тя трябваше да изиграе, и оцени сдържаността му да не го изкаже на глас. Полагайки огромно усилие да изглежда спокойна и хладнокръвна, Дафни каза тихо:

— Слушай, Джон… Мисля, че го тласнахме отвъд ръба с това, че Нийл бе освободен на предварителното разглеждане на делото и с последвалия ми опит да се дистанцирам от него. Прецених погрешно нещата. Ако Мери-Ан му липсва толкова, колкото си мисля, значи в даден момент той ще се опита да се домогне до мен. Подобни мании водят до отвличане. Това е моя територия. Знам какво говоря — каза тя в отговор на отрицателното му поклащане с глава. — Може да го направи със съвсем невинна цел, например изповед — да се освободи от вината си, че знае повече, отколкото ни казва — или заради нещо… много по-сериозно. И ако ме докопа…