Прелестни създания

— Със същото работно време? — попитах Мариан, когато тя пое по главната улица.

Тя кимна.

— От девет до шест. — След това намигна. — От девет вечерта до шест сутринта. Не всички от клиентите ми могат да излизат на дневна светлина.

— Това не ми изглежда честно — оплака се Лена. — Смъртните имат много повече време, а хората тук дори не четат.

Мариан сви рамене.

— Както казах, заплатата ми идва от окръг Гатлин. Разбери се с тях. От друга страна, помисли само колко много време имаш за връщане на „Lunae libri“.

Явно съм погледнал тъпо, защото Мариан уточни.

— „Lunae libri“. В превод — „Книгите на Луната“. Чародейските ръкописи, ако искаш.

Не ме интересуваше как се наричат. Нямах търпение да разбера какво ще научим от книгите в чародейската библиотека, или по-скоро от една от тях. Защото в момента имахме недостиг на две неща: на отговори и на време.

Когато излязохме от камиона, не можах да повярвам къде се намираме. Мариан беше паркирала до бордюра, на няколко метра от Историческото общество на Гатлин, малко встрани, за да избегне ярката светлина от уличната лампа, заляла цялата улица. Тук освен това се намираше и главната квартира на ДАР. Бу Радли седеше на тротоара, сякаш знаеше, че ще отидем там.

— Тук? Луната, или каквото е там, се намира в централата на ДАР?!

— „Domus Lunae libri“. Домът на „Книгата на луните“. Накратко, „Lunae libri“. И, не, не се намира тук, това е просто входът за Гатлин. — Избухнах в смях. — Имаш чувството за хумор на майка си.

Запътихме се към пустата сграда. Не можехме да изберем по-подходяща нощ от тази.

— Наистина не е шега. Сградата на Историческото общество е най-старата постройка в окръга след имението „Рейвънуд“. Нищо друго не е оцеляло след Голямото палене — добави Мариан.

— Но ДАР и чародейците?! Как е възможно да имат нещо общо? — Лена недоумяваше.

— Мисля, че скоро сама ще откриеш — общите неща между тях са повече, отколкото предполагаш. — Мариан се забърза към старото каменно здание, вадейки познатата ми връзка с ключове. — Аз например съм член и на двете общества. — Погледнах я с недоверие. — Неутрална съм. Мисля, че го казах пределно ясно. Не съм като теб. Ти си като Лила, прекалено много се обвързваш и… — Можех и сам да завърша изречението: „и виж какво стана с нея“.

Мариан млъкна, но думите останаха да висят във въздуха. Не можеше да направи или да каже нещо, което да ги върне. Вцепених се, но не отвърнах нищо. Лена ме докосна с ръка и усетих как ме спасява от мен самия.

Итън. Добре ли си?

Мариан погледна отново часовника си.

— Остават пет минутки до девет часа. Технически погледнато, още не бива да ви пускам. Но трябва да съм долу до девет в случай, че имам и други посетители тази вечер. Последвайте ме.

Минахме в тъмния заден двор зад сградата. Тя порови из ключовете си, докато накрая извади нещо, което винаги бях смятал за украшение, защото изобщо не приличаше на ключ. Представляваше желязна халка, чиито два края не се допираха плътно един до друг. С опитно движение Мариан завъртя единия край, докато се чу прещракване и кръгът се превърна в полумесец. Луната на чародейците.