Твърдо падане

Той се наведе, сграбчи шепа земя и сетне я пусна. Погледна я от долу нагоре и поклати глава. Усещаше как очите му парят и това го смути. Отдавна не бе плакал за тях. Между двамата се спусна тежко мълчание, но погледите им оставаха неподвижни.

— Не биваше да питам — рече тя.

— Разбира се, че биваше — отвърна той, погълнат от красотата на градината; не искаше тя повече да вижда тъгата му. — Нямам обаче домашни животни — рече той нарочно грубовато.

— Аз не попитах като агент по недвижими имоти — поправи го тя. — Попитах като сродно човешко същество.

Музика за ушите му. Бе изиграл сцената по най-блестящ начин.

— Нека видим някое друго място. Това ми хареса много, но къщата е твърде голяма. И все пак, тази е най-хубавата от трите.

— Да, голяма е за сам човек. Тръгваме ли?

Той посочи към белведера и към пейката на сянка, извади пакета кемъл без филтър и й предложи цигара. Моник му бе обещала пакет „Собрание“; нямаше търпение да ги получи. Каролайн отказа, имаше си пакет цигари с филтър и той запали и на двамата.

— Ужасен навик — каза той малко по-късно.

— Да, така е.

— Но на мен ми харесва.

— И на мен. — Тя се изкикоти. — Позволих си само този пакет, сетне пак ги отказвам.

— По-силна сте от мен — рече той.

— Не, едва ли — каза меко тя. — В момента не се чувствам много силна.

В този миг можеше да я целуне, помисли си той. Стори му се, че тя го подканва да го направи, но се страхуваше, че ако опита и се провали, това не само щеше да осуети плановете му, но и щеше да разруши спокойствието на мига.

А в този отрязък от времето, с пейката под хладната сянка, с всичките тези ярки цветя, наситили полето пред него, да седи насаме с очарователна и чувствителна жена мигът бе всичко.