Сразени ангели
- Автор: Морган Ричард
- Серия: Takeshi Kovacs #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-575-4
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Сразени ангели». Краткое содержание книги:
— Честотата на светлините се ускорява с наближаване момента на събитието — продължи с обясненията Вардани. — Не ме питайте обаче защо.
Сучиади се обърна към нас. Лицето му, озарено от трепкащите отблясъци, изглеждаше мрачно и навъсено.
— Колко време остава? — попита той.
Вардани вдигна ръка и посочи един от индикаторите на пулта.
— Шест часа, стандартно време. Приблизително.
— Свети Самеди, каква красота! — възкликна Крюкшенк. Стоеше до мен и не сваляше поглед от светлинната феерия насред пещерата. На лицето й бе изписана детинска почуда.
— Капитане, най-добре веднага да пренесем маяка тук — предложи Хенд. — И стартовата платформа. Ще ни е нужна, за да го изстреляме от място.
Сучиади обърна гръб на вратата.
— Крюкшенк. Крюкшенк!
— Да? — тя премигна и насочи поглед към него.
— Иди на „Наджини“ и помогни на Хансен да приготви маяка за изстрелване. И кажи на Вонсава да е на линия. Нека се опита да прати сигнал до Клина. Да ги предупреди, че тази вечер ще се връщаме обратно. — Той ме потърси с поглед. — Не ми се ще да попаднем под „приятелски“ огън.
Обърнах се към Хенд, очаквайки да видя реакцията му. Не се наложи да чакам дълго.
— Никакви предавания на този етап, капитане — отряза Хенд с непоколебим глас. — Нека информацията остане между нас, докато се приберем в базата. Що се отнася до Вонсава, да изчисли само параболата.
Сучиади не беше глупав. Той долови стоманените нотки в гласа на Хенд и ме погледна въпросително. Свих рамене и се приготвих да подкрепя Хенд. За какво са Емисарите, в края на краищата?
— Нещата стоят така, Сучиади. Ако те разберат, че си на борда, ще ни свалят въпреки всичко, само и само да те докопат.
— Клинът на Карера — заяви Хенд — няма да направи подобно нещо, докато си в договорни отношения с Картела.
— Не искаше ли да кажеш правителството? — подхвърли подигравателно Шнайдер. — Хенд, мислех, че тази война е чисто вътрешна работа.
Хенд го погледна с досада.
— Вонсава — Сучиади бе включил микрофона си. — Чуваш ли ме?
— На позиция.
— А останалите?
Още четири гласа потвърдиха, че са на линия. Гласовете на Хансен и Жиан бяха тревожни, Дьопре бе както винаги лаконичен, а Сън — някъде по средата.
— Подгответе траекторията за прибиране. Оттук до Приземяване. Очакваме да напуснем пещерата след около седем часа.
В слушалките се чуха радостни възгласи.
— Освен това проучете състоянието на подорбиталния трафик. Ще летим без опознавателни сигнали и ще поддържаме пълно радиомълчание.
— Пълно радиомълчание — повтори Вонсава. — Разбрано.
— Добре — Сучиади кимна на Крюкшенк и тя се отправи към изхода. — Хансен, Крюкшенк ще дойде да ти помогне с маяка. Това е всичко. Останалите — стойте наблизо. — Сучиади отново се извърна към археоложката. — Госпожице Вардани, не изглеждате никак добре. Имате ли друга работа тук?
— Аз… — Вардани се подпря отново на пулта. — Не. Приключих. Докато не ви потрябвам да затворя проклетото нещо.
— О, няма да е необходимо — обади се Хенд, който междувременно се бе приближил до вратата. — След като разположим маяка, ще докладваме на Картела и оттам ще пратят друга група. С помощта на Клина се надявам да обявим тази зона за свободна от бойни действия. — Той ми се усмихна.
— Опитай се да го кажеш на Кемп — рече Шнайдер.
— О, ще му го кажем, не се безпокой.
— Както и да е — намеси се Сучиади. — Госпожице Вардани, съветвам ви да се върнете на „Наджини“. Нека Крюкшенк включи автохирурга и да ви прегледа с негова помощ.
— Ами… благодаря.
— Моля?
Тя поклати глава.
— Мислех си, че един от двама ни трябва да го каже.
След тези думи Вардани се извърна и тръгна към изхода.
Шнайдер ме погледна, поколеба се и я последва.
— Бива те да се разпореждаш с цивилните, Сучиади. Кой те е учил на това?
— Длъжен ли съм да ти давам отчет? — отвърна той с безизразна физиономия.