В пропастта
- Автор: Каултър Катрин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «В пропастта». Краткое содержание книги:
— При нас ли ще спят?
— Леглото ми е огромно — отвърна Лора. — Ще има предостатъчно място за всички ни. А и разполагам с хубава стая за гости за Шерлок и Савидж.
Обадих се на Маги Шефилд, за да й съобщя къде ще бъдем, ако узнае нещо, в което силно се съмнявах. Същото важеше и за нея, но бе достатъчно деликатна да не го спомене.
Заспах в изключително удобното легло на Лора, но на известно разстояние от нея, защото Гръбстър бе решил да прекара нощта сгушен до нея.
Сънувах, че виждам фарове — ярки и силни, — които пронизват гъста мъгла, покрила всичко с тежък бял воал. Но ясно виждах пътя напред. Носеше се бързо към мен; прекалено бързо. Исках да извикам и да натисна спирачките, но не успявах. Ако имаше спирачки, не знаех къде са. Исках да се махна от магистралата, която се носеше насреща ми с шеметна скорост, но бях безпомощен. Бях попаднал в капан.
Не можех да си поема въздух — толкова бях изплашен. Изведнъж чух тих жален звук до себе си. Стенеше жена — сякаш нищо не й бе останало, сякаш вече нищо не я чакаше, а тя го съзнава и приема.
Исках и двамата да спрем, но пътят продължаваше да се носи насреща ми пред светлината на ярките фарове. Опитвах се да й кажа, че съм тук, с нея, че ще й помогна, стига да успея. Но тя не ме чуваше.
Сега вече я чух да говори тихо. Молеше се. В тези моменти — когато молеше за прошка — бях почти част от нея.
Пътят изчезна. Залитнах силно напред; после всичко се стопи. Летях сред мъглата, носех се високо, после се спусках към водата.
Усещах да ме пронизва силна болка, да натиска гърдите ми. После и тя изчезна. Остана само ефирното усещане за спокойствие, за край. „Толкова е просто — помислих си аз, — всъщност се оказа толкова просто“. Усмихнах се на нежността, с която бе настъпило. Продължих да се усмихвам дори когато всичко стана черно и вече не усещах нищо.
Четиримата стояхме на скалите и гледахме към водата. Не отне много време. Мъж във водолазен костюм изскочи на повърхността на водата и извика:
— Там долу е.
Знаех, че ще се окаже Джили.
До него изплува друг мъж. Той пък извика:
— Долу има две коли една до друга. Бяло порше, а онази, в която е тя, явно е взета под наем.
Епилог
Вашингтон, окръг Колумбия
Три месеца по-късно
— Грак!
— Нека перушината ти да не настръхва, Нолан.
Напълних шепа със слънчогледово семе и пъхнах ръка в клетката.
— Грак!
— Готово.
Гръбстър се отърка в крака ми.
— Да, ти си следващият, приятел.
Ако човек погледне Гръбстър, би помислил, че изяжда всичко, което не се отмества от пътя му — толкова дебел беше станал. Но не отговаряше на истината. Гръбстър ядеше единствено подбрана котешка храна. Започна от първия ден, когато всички се преместихме в нова къща в Джорджия.
— Сега смята, че се е издигнал в обществото — уточни Лора. — Така се самоутвърждава.
Пъхнах филия хляб в тостера и извадих отварачката за консерви. Изсипах цялото съдържание на кутията от сьомга и ориз в голямата бяла купичка с усмихната котешка физиономия на дъното, погалих го по гърба, почесах го зад ушите и се заслушах как мърка, докато се храни.
— Грак!
Начупих препечената филийка за Нолан.
— Сега всички ли са щастливи?
Последва блажена тишина.
Беше събота сутрин. Беше топло, а по обяд сигурно щеше да стане горещо. Лора още спеше. Тъкмо щях да се върна в леглото да я събудя с целувки и на входната врата се позвъни.
— Момент — извиках аз и отидох в спалнята да сложа джинсите.
— Препоръчано писмо. Вие ли сте господин Макдугъл?
Кимнах и попитах:
— От кого е?
— От Орегон е — само толкова знам.
Не знам какво точно очаквах, но определено не беше това. Съдържаше кратка бележка от адвокат в Салем, Орегон; съобщаваше ми единствено, че желанието на сестра ми било това да ми бъде изпратено по пощата точно три месеца, след като смъртта й бъде потвърдена.
Ръцете ми трепереха, докато четях писмото.
Най-скъпи мой Форд,
Чудя се дали ще бъдеш с мен тази вечер. Ако е така, ще знаеш какво направих. Толкова съжалявам за болката, която ще ти причиня, но ще бъда благодарна, ако си там, с мен.