Опасна близост
- Автор: Бренан Алисън
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- ISBN: 9789543890248
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «Опасна близост». Краткое содержание книги:
Двама от гостите на Джоана са мъртви.
Ситуацията се нажежава още повече при новината, че опасни престъпници са на свобода.
Група туристи са в неизвестност, изгубени в планината.
Агентите на ФБР го търсиха два дни с хеликоптера, но не го откриха. Местните полицаи намериха коли, които предположиха, че са откраднати, но нямаше следа от Дохърти. Разпространиха снимката му във всички мотели в района и полицията разшири кръга на издирването. Двама души от Айдахо фолс се обадиха, че са го видели. Намериха и откраднатата камионетка, която търсеха. Единият човек беше видял камионетката да се движи на юг по магистралата, извън Айдахо фолс. Далеч от Долината.
Джо не се чувстваше напълно в безопасност, но смяташе, че Дохърти е заминал завинаги. Нищо не го задържаше в Долината – приятели или семейство, а само насилието. Джейн Йоргенсън каза, че изглеждал потиснат и унил. Ханс Виго предположи, че е изпаднал в самоубийствена депресия. Мич Бианки предупреди Джо и Тайлър да се пазят, защото мислеше, че Дохърти не е изчезнал завинаги и отново ще се появи.
– Той ближе раните си, но ще се върне.
Преди два дни Мич и Ханс заминаха,
– Дългът ни зове – обясни Виго.
В хижата останаха двама федерални агенти и шестима помощник-шерифи охраняваха погребението на Трикси.
Арън Дохърти нямаше да се появи днес. А утре? На другия ден Джо и Лия щяха да се преместят да живеят при Тайлър и Джейсън. Тайлър не се беше прибирал вкъщи, откакто преди седмица дойде в Долината. И докато не хванеха Дохърти, не искаше да изпуска от поглед Джо и Лия.
Джо беше поласкана, но и малко притеснена. Да, Дохърти беше опасен и тя го искаше обратно в затвора, където да не може да нарани никого, но го бяха забелязали на сто и петдесет километра от тях. Това не доказваше ли, че си е свършил работата в Долината?
– Тайлър?
Той я погледна и безпокойството, изписано в очите му, се замени с обич. Изражението ѝ омекна. Прощаваше му за прекалената загриженост и безпокойство.
– Благодаря.
– За какво?
– Защото те има. – Тя се надигна на пръсти и го целуна. – Обичам те.
Тайлър я погали по гърба.
– Хубава церемония. Доколкото може да бъде хубаво едно погребение. Добре ли си?
– Да.
– А Лия?
Двамата погледнаха Джейсън и Лия, които седяха на едно паднало дърво и разговаряха. Джейсън беше изчистил снега от дървото. Истински джентълмен. Като баща си.
"Твоите деца."
Миналата седмица Джо нямаше деца и тъгуваше за сина си, а сега отговаряше за две хлапета.
Тайлър хвана ръката ѝ и я стисна.
– Всичко ще бъде наред, Джо.
– Разбира се.
– Ще отида да проверя хората си. Готова ли си да се върнеш в хижата?
– Когато и ти си готов.
– След десетина минути. – Той я целуна отново и тръгна надолу по склона.
Джо застана пред гроба на Трикси. "Обичана майка, сестра... "
– Обичам те, Трикси.
Тя погледна децата, които седяха встрани от групата опечалени. Лия я видя и ѝ махна. Джо отвърна и се качи малко по-нагоре по хълма. Преди четири години погреба там други двама души.
Кенет Ричард Сътън 20 септември 1968 – 5 февруари 2004 година
Съпруг, баща, приятел Липсваш ни.
Джо прокара пръсти по надгробната плоча.
– Сбогом, Кен – каза тя, обърна се към гроба на Тими, коленичи в кишата и докосна пръстта. – Тими, вечно ще бъдеш в сърцето ми.
Целуна пръстите си и ги допря до земята.
– Лельо Джо...
Лия дотича до нея. Беше задъхана и очите ѝ неспокойно се стрелкаха насам-натам.
– Какво има? – Тя се изправи и се огледа. Опечалените бяха край палатката, където поднасяха храна и напитки. – Къде е Джейсън?
– Отидохме да се разходим. Знам, че не трябваше да се отдалечаваме, но... Господин Дохърти го хвана.
Стомахът на Джо се сви и дъхът ѝ секна.
– Трябва да повикаме Тайлър. – Джо го потърси с поглед, но не го видя. Отвори уста да извика, но Лия я прекъсна:
– Недей, Джо. Той каза, че ще нарани Джейсън, ако не отидеш при него веднага. Има пистолет. Заповяда да те заведа и ме заплаши да не казвам на никого. Не искам Джейсън да умре.
– Къде са?
– Зад скалите. – Момичето посочи оградена от високи скали полянка на петдесетина метра нагоре по планинския склон, където бяха седели с Джейсън.
– Намери Тайлър.
– Но...
– Довери ми се, Лия. Направи го.
Момиченцето хукна надолу по хълма, а Джо тръгна нагоре.
Нямаше намерение да загуби още едно дете.
Джо чу гласа му, преди да стигне до полянката:
– Къде е Лия?
– Няма да я изложа на опасност.
– Но момчето можеш да изложиш на опасност.
Тя направи още три крачки и видя Джейсън. Беше коленичил в снега и ръцете му бяха вдигнати на тила. Арън Дохърти стоеше зад него и държеше пистолет до главата му.