Кости по хълмовете
- Автор: Игълдън Кон
- Серия: Conqueror #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-983-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Кости по хълмовете». Краткое содержание книги:
Накрая прегледът свърши и докторът се изправи.
— Черният му дроб е слаб — каза той на Джелауддин. — Мога да ти дам нещо за него, но най-належащият проблем е с белия му дроб.
Джелауддин не посочи, че всеки би могъл да направи подобна диагноза. Плащаше в злато за грижите на този човек и се хващаше за всяка дума. Лекарят го отведе до мангала, където тъмните листа вряха в разтвора си.
— Накарай другарите си да го сложат да седне и да поставят кърпа на главата му. Тези билки изпускат силен аромат и ще му помогнат да диша.
Джелауддин кимна на братята си и те вдигнаха баща си. Хриповете моментално станаха още по-лоши.
— Колко бързо ще подейства? — попита Джелауддин.
Докторът примигна.
— Изобщо няма да е бързо, млади човече. Баща ти е много болен. Трябва да седи над парите сутрин, обед и вечер, докато течността не изстине. Давай му телешки бульон за сила и се погрижи да пие толкова вода, колкото може да побере. След седмица ще дойда пак да видя как е.
Джелауддин трепна при мисълта, че ще трябва да прекара още седмица в мизерните стаи. Дали дотогава монголите ще са отминали? Разбира се. Благодари на Аллах, че го е накарал да вземе решение да се скрие в градчето. В Кудай бяха в безопасност, стига монголите да не решат да го унищожат просто от проклетия.
Подпрян на навити на топка одеяла, баща му се наведе напред с разтворени крака. Джелауддин гледаше как слагат друго одеяло в скута на шаха, за да го предпази от горещото. С помощта на метални щипци прислужникът на лекаря вдигна димящото гърне от мангала и го постави пред стареца. Хриповете станаха малко по-приглушени, когато братята на Джелауддин метнаха кърпа на главата му. Шахът се изкашля два пъти в парливите изпарения, но след това се отпусна и хриповете като че ли намаляха.
Докторът се вслушваше внимателно, след което кимна.
— Мога да ти оставя билка за първите няколко дни. След това ще трябва сам да си ги купуваш от пазара. — Усмихна се леко. — Питай за „борди“ или „пала“. Няма да знаят латинското й име. За черния дроб ще свърши работа силимарин, или бял трън. Да го пие с малко мед.
— Благодаря — отвърна Джелауддин. Опита се да скрие облекчението си, но докторът явно го беше усетил.
— Не се безпокой прекалено много за баща си. Стар е, но е силен. Един месец почивка и ще се възстанови напълно. Доколкото виждам, нямате мангал?
Джелауддин поклати глава. Братята му купуваха готова храна от продавачите в соука.
— Ще ви оставя временно този, макар че вие ще трябва да си набавяте въглища.
Джелауддин сведе глава и остана да гледа как лекарят събира нещата си и разпределя горчивите билки, като ги увива в намазана с восък хартия. Остави на прислужника да протегне ръка за парите и Джелауддин се изчерви, че трябваше да му се напомня. Постави четирите златни монети в дланта на момчето, като обърна внимание колко чисто е то в сравнение с хлапаците на улицата.
Когато парите смениха собственика си, докторът леко се поизправи, сякаш облекчен.
— Чудесно. Прави каквото ти казах, и всички ще бъдете добре, иншаллах. — И излезе от тясната квартира на ярката слънчева светлина, оставяйки синовете с баща им.
— Нямаме повече злато — ненадейно се обади най-малкият брат на Джелауддин. — С какво ще купим билките и въглищата?
Джелауддин трепна при мисълта да се върне на пазара, но поне имаше приятел там. Оставаше му половин дузина по-малки рубини, макар да се съмняваше, че ще му стигнат за дълго, ако ги харчеше с такава скорост. Все пак се намираха в безопасност. След месец монголите със сигурност щяха да са заминали, а след като баща им възвърнеше силите си, най-сетне щяха да потеглят на изток. Само да стигнат някой верен гарнизон, и ще стоварят пъкъла върху главата на монголския хан. Далеч на юг имаше много мъже на исляма, готови да препуснат под знамето му срещу неверника. Достатъчно беше само да им прати вест. Джелауддин се замоли тихо, докато баща му кашляше и пъшкаше над гърнето с почервенял от горещината и парата врат. Бяха му нанесени много оскърбления, но разплатата предстоеше.
По залез-слънце двама различни мъже бяха дошли да пият чай в червеното дюкянче на Абуд. За него не бе обичайно да закъснява със спускането на сенника и да пропуска посещението в малката джамия за последното задължение за деня. Слушаше как призоваването за молитва отеква из градчето, докато угасващите лъчи на слънцето осветяваха алеите на соука. Отпрати втория посетител, като му даде монети в отплата за информацията, която му беше донесъл. Потънал в мисли, Абуд изми ръце в малка купа и се приготви за вечерната молитва. Ритуалът освободи ума му да се заеме с наученото. Монголите бяха задавали въпроси. Абуд беше доволен, че бе пратил едно момче да следи дома на последния си клиент. Запита се колко ли струва тази информация.