Кръстът
- Автор: Унсет Сигрид
- Серия: Kristin Lavransdatter #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 978-954-357-218-4
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Кръстът». Краткое содержание книги:
Бебето отслабна и заприлича на сбръчкан старец. Очите му станаха неестествено големи и бистри. Все пак малкият се усмихваше на майка си, а тя тихо проплакваше от жал. Кристин милваше тънките му крайници и вземаше стъпалата му в шепата си със съзнанието, че това дете никога няма да посегне любопитно към сладките, бледорозови причудливи създания, мятащи се във въздуха над него, които всъщност, макар и то да не подозира, са неговите крака. Това дете никога нямаше да стъпва по земята.
След като изминаха няколко мъчителни седмици в тревоги заради умиращото дете, майката се облече за очистителна молитва и се почувства смирена. Прости на Ерлен. Беше й все едно какво ще стане с тях двамата. Искаше само да задържи най-сладкото си съкровище и не хранеше горчивина към мъжа си.
Но когато застана пред кръста, зашепна „Отче наш“ и стигна до думите „както и ние прощаваме на нашите длъжници“, усети как сърцето й закоравя, както ръката се свива в пестник, готова да удари. Не!
Кристин заплака отчаяно и горко, защото не намираше сили да пожелае да му прости.
Ерлен Ерленсьон почина в деня преди празника на Мария Магдалена. Преди да е навършил три месеца.
7.
Тази есен епископ Халвар тръгна да обикаля миряните из долината. Пристигна в Сил в навечерието на празника на апостол Матей. Изминаха повече от две години от последното му посещение на север и много деца чакаха конфирмацията си. Сред тях беше и Мюнан Ерленсьон, вече осемгодишен.
Кристин помоли Юлв Халдуршон да придружи сина й за случая, защото нямаше друг приятел, към когото да се обърне. Юлв се съгласи с радост. Църковните камбани удариха и тримата — Кристин, Юлв и момчето — поеха към храма. Останалите й синове, без Лавранс, който боледуваше от треска, участваха в утринната литургия и сега не им се ходеше на църква, защото вътре ставаше голяма навалица.
Когато минаха покрай къщата на иконома, на Кристин й направи впечатление колко много коне са завързани до оградата. Малко по-нагоре ги настигна Яртрюд. Яздеше с голяма свита и профуча покрай тях. Юлв се престори, че не забеляза съпругата си и роднините й.
Доколкото Кристин знаеше, Юлв не бе прекрачвал прага на дома си от настъпването на новата година. Явно тогава кавгите помежду им са излезли извън всякакъв контрол и Юлв пренесе сандъка с дрехите и оръжията си в спалнята на момчетата. Веднъж, в началото на пролетта, Кристин изрази съжаление, задето Юлв се е скарал със съпругата си. Той погледна стопанката и избухна в смях, а тя веднага млъкна.
Навън грееше слънце. Времето беше хубаво. Въздухът в долината синееше сред планините. Жълтата шума по отрупаните с брези склонове оредя, а стопаните ожънаха повечето зърно. Тук-там се виждаше по някоя бледа ечемичена нива с поклащащи се класове, а тревата зеленееше по роената ливада. До църквата се беше събрал много народ. Разнасяше се цвилене и пръхтене, защото църковната конюшня беше пълна и мнозина се видяха принудени да завържат жребците си навън.
Откъдето и да минеше Кристин с хората си, сред множеството се разнасяше глух ропот. Млад мъж се плесна по бедрото, засмя се, но по-възрастните му направиха знак да замълчи. Тя вървеше по поляната пред портата на храма с отмерени крачки и вдървена снага. Спря се за малко до гроба на починалото си дете, а после и до последния дом на Симон Андресьон. Върху гроба му бяха сложили плосък сив камък с гравирано изображение на мъж с решетъчен шлем и ризница от железни пластини. Рицарят подпираше ръце на голям триъгълен щит с герб. По ръба на камъка беше издълбан надпис:
In pace. Simon Armiger. Proies Dom. Andreae Filii Gud–mundi Militis Pater Noster.9
Юлв стоеше пред южната врата с изваден от ножницата меч.
Яртрюд влезе в гробището заедно с четирима мъже — двамата й братя и двама възрастни селяни, единият от които Кулбайн Юнсьон, дългогодишният оръженосец на Лавранс Бьоргюлфсьон. Насочиха се към вестиария.
Юлв Халдуршон се втурна и им препречи пътя. Кристин чу как мъжете започнаха да разговарят оживено и разпалено. Юлв се опитваше да попречи на съпругата си и на нейните спътници да влязат в храма. Хората в църковния двор се приближиха към спорещите. Кристин също отиде да види какво става. Юлв скочи върху каменния парапет, който опасваше покритата галерия, пресегна се и грабна първата брадва, изпречила се пред очите му. Единият брат на Яртрюд понечи да го събори, но Юлв скочи, замахна с брадвата и я стовари върху рамото на шурея си. Хората се втурнаха и заловиха Юлв. Той се мъчеше да се отскубне. Кристин видя как лицето му стана тъмночервено, сгърчи се от болка и отчаяние.
9
In pace. Simon Armiger. Proles Dom. Andreae Filii Gudmundi Militis Pater Noster. (лат.) — В мир. Симон Оръженосеца, потомък на господин Андрес, син на Гюдмюн, рицаря. Отче наш. — Бел.прев.