Кръвни връзки
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: bloodlines #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-6519-1567-015-7
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кръвни връзки». Краткое содержание книги:
— Добре — рекох накрая. — Вярвам ти.
Върху лицето му се изписа пълно изумление.
— Наистина ли?
Умението ми да отгатвам хората не се бе подобрило от преди десет секунди, ала внезапно ме осени проблясък, който разбули за миг част от загадката, която представляваше Ейдриън Ивашков. Хората не му вярваха много често. Не очакваха много от него, както впрочем и той самият. Дори Еди донякъде го бе отписал. Ейдриън си е Ейдриън. Сякаш нищо не можеше да се направи по въпроса.
И внезапно осъзнах, че колкото и да изглеждаше невероятно, двамата с Ейдриън имахме нещо общо. И двамата постоянно бяхме задушавани и притискани от очакванията на другите. Нямаше значение, че хората очакваха всичко от мен и нищо от него. Въпреки това си приличахме, и двамата постоянно се опитвахме да съборим бариерите, които другите издигаха пред нас и да бъдем самите себе си. Ейдриън Ивашков — лекомислен вампир, купонджия — беше моята сродна душа много повече, отколкото всеки друг, когото познавах. Мисълта бе толкова смайваща, че не можах да му отговоря веднага.
— Да, вярвам ти — потвърдих. — Ще ти помогна. — Потръпнах. Страхът от съня се завърна и исках единствено да свърши. Щях да се съглася с всичко, само час по-скоро да се озова обратно в моето обикновено, лишено от всякаква магия, легло. — Но не тук. Моля те, ще ме върнеш ли обратно? Ще сложиш ли край на това? Каквото и да е то.
Той кимна бавно, все още шашнат. Стаята започна да избледнява, цветовете и очертанията й се стопяваха като картина, обгърната от падащия мрак. Много скоро се замъгли до черно и аз се събудих в моето легло в стаята си в общежитието. В същото време гласът му отекна едва чуто в съзнанието ми:
— Благодаря ти, Сейдж.
Глава 19
Ако и преди това имах проблеми със спането, то сънят на Ейдриън само влоши нещата. Въпреки че отново бях в безопасност в леглото си, не можех да се отърся от усещането, че съм била в плен на оскверняваща магия. Бях толкова нетърпелива да се изтръгна от съня, че почти не осъзнавах какво обещавам. Уважавах желанието на Ейдриън да отиде в колеж, но сега се чудех дали наистина трябва да му помогна след суровия упрек на баща ми, че съм се сприятелила с вампирите.
Когато няколко часа по-късно станах, не бях в най-доброто си настроение. Докато двете с Джил се приготвяхме за училище, напрежението в стаята бе натежало като олово. Предизвикателността на Джил от предишния ден бе изчезнала и тя ме следеше нервно с поглед, когато мислеше, че не я забелязвам. Отначало реших, че избухването ми миналата вечер я е притеснило, но когато излязохме от стаята, отивайки на закуска, знаех, че има нещо повече.
— Какво? — попитах безцеремонно, най-сетне нарушавайки мълчанието. — Какво искаш да ме попиташ?
Джил ме стрелна предпазливо с поглед, когато се присъединихме към останалите момичета, забързани надолу към столовата.
— Хм, вчера се случи нещо.
Много неща се случиха вчера, помислих си. Това си мислеше преуморената, горчива част от мен, но знаех, че не за това иска да говорим.
— Като например? — подканих я.
— Ами… Започнах да ти разказвам как Лий ме заведе в онзи магазин. Бутика за дрехи, чиято собственичка познава. Името й е Лия Дистефано. Поговорихме си и тя, ъъ, ми предложи работа. Нещо такова.
— Работа като модел? — Наредихме се на опашката в столовата, макар че почти нямах апетит. Избрах си кисело мляко, което изглеждаше тъжно и самотно в средата на голямата ми празна табла. — Говорихме за това. Не е безопасно.
Все пак беше странно, че едно случайно посещение можеше да осигури работа на Джил, докато въпреки трите насрочени интервюта Ейдриън се провали.
— Не е за снимки, които ще се публикуват в някое списание, или нещо подобно. Става дума за ревю, на което ще се представят моделите на местни дизайнери. Ние й пробутахме историята, че сме част от религиозна общност, в която има строги правила за снимките и самоличността. Лия каза, че обмисляла идеята моделите й да са с частични маски. Като онези, които се носят на маскени балове, сещаш ли се? С маската, всички светкавици и суматохата… Ами, ще бъде трудно да ме познаят, ако се появят някои любителски снимки. Става въпрос за еднократно шоу, но трябва да се срещам с нея за пробите… и за да се упражнявам. Освен това тя ще ми плати, но ще имам нужда от превоз до там и разрешение от родителите.