Магистрала на вечността
- Автор: Саймак Клиффорд Д.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Жеков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Магистрала на вечността». Краткое содержание книги:
— Разбира се — отговори Инид. — Точно такова учение подведе човешката раса и я подготви за Неограничените.
— Промеждутъкът от време е доста голям — възрази Буун. — Идеите не живеят милиони години. Губят значението си и се превръщат в отживелици.
— Не съм убеден в това — каза му Тимъти.
— Ако в началото култът е получил широко разпространение, той би оцелял — особено ако конкретният предмет издържа много време. И когато възникнат определени обществени отношения, а това става циклично, същността на култа би могла отново да се разпростре.
— Смятам, че е възможно — призна Коркорън. — По мое време култовете, които бяха свързани с вяра в магиите, се множаха бързо.
— Нашият народ никога не е знаел за съществуването на такъв предмет — каза Ема. — Ако го е имало, поне щяхме да сме чували за него.
— Но идеите, които е проповядвал, ги имаше — защити се Тимъти. — Вероятно той е изчезнал във времето, тъй като мисията му е била завършена. Хората вече са били възприели неговото учение. То постепенно е щяло да се превърне в част от общественото съзнание. Хората са могли да забравят произхода му и да повярват, че философията му всъщност е резултат на тяхната собствена неизбежна логика, на техния собствен фино настроен интелект.
— Не вярвам на нито една дума от това — възпротиви се Ема. — Това е само древен мит.
— Може и така да е — допусна Тимъти. — Но все пак представлява интерес.
— Струва ми се — подхвърли Коркорън, — че си попаднал на най-подходящото за теб място.
— Отначало се боях — каза Тимъти, — че работата в Центъра ще е толкова особена, че няма да ставам за нея. Но дори моите повърхностни познания за земната история се оказаха ценни за изучаването на развитието или изчезването на различните култури. Центърът се интересува какво всъщност е позволило на Неограничените да успеят в усилията си. Пътуването във времето също е първостепенен въпрос за Центъра. Имаше слухове, че Неограничените вече го владеят, но същността му не беше открита. А сега, когато Хората-Дъги ги отведоха, всякакъв контакт с тях е изгубен. Но ако можехме да прегледаме Машината, която е останала на Магистралата на Вечността…
— Уверявам ви — обеща Коня, — че тя ще ви бъде доставена.
— Би било още по-добре — каза Тимъти, — ако разполагахме с мрежата ти, макар и за кратко. Просто да я огледаме.
Коня поклати глава.
— Съжалявам, но не мога да ви я оставя дори за миг. Тя е наследството на моя народ. Мъдреци от най-дълбокото ни минало ми се явиха и ми помогнаха да се сдобия с нея, но вече не мога да ги моля да помогнат и на други.
— Разбирам — каза Тимъти. — На твое място и аз бих постъпил така.
— Трудно ли ти беше — попита го Инид — да работиш с извънземните в Центъра?
— В началото — отвърна Тимъти, — но не и сега. Свикнах с тях, а и те с мен. Когато за пръв път контактувах с тях, не ми позволиха да ги видя, понеже се бояха, че ще ги сметна за чудовища.
Той сви рамене.
— Много от тях наистина са чудовища. Но вече не ги отбягвам като ги срещам, нито пък те мен. Удобно е да се работи с тях.
Вълкът се примъкна по-близо до Буун и сложи муцуната си в скута му.
— Сега вече се моли — каза Инид.
— Така е. Ще му отворя вратата.
— Не — спря го Инид. — Нека аз да го изведа. Тук става задушно. Трябва ми глътка чист въздух.
Тя се изправи и повика вълка. Той я последва с видимо удоволствие.
— Връщам се веднага. Просто ще глътна малко въздух.
Буун погледна вълка.
— Бъди добро животно. Недей да гониш нищо. Дръж се прилично и внимавай да не изплашиш някого.
После вълкът и Инид излязоха. Хорас се изправи и отново се насочи към бутилката с коняк.
— Не мислиш ли, че пи достатъчно? — обади се Тимъти. — Все още е рано.
— Защо все го унижаваш? — избухна Ема. — Унижи го още когато ни доведе тук. И оттогава непрекъснато го унижаваш. Говориш му точно така, както току-що Буун говори на вълка. Каза му да бъде добро момче.