Знойни сънища
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Велчев
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Знойни сънища». Краткое содержание книги:
Деветнадесета глава
Час по-късно те преминаха през черните врати от ковано желязо, украсени с молещи се ръце. Едуард, който седеше между Гейб и Рейчъл на предната седалка на пикала, притихна, когато видя пред себе си огромната бяла къща.
— Наистина ли съм живял тук, мамо?
— Да, наистина.
— Колко е голяма…
Рейчъл понечи да му отвърне, че освен голяма, къщата е и много грозна, но се въздържа. Опитваше се да не му говори отрицателни неща относно Дуейн и техния съвместен живот.
Доктор Джейн Дарлингтън Бонър ги посрещна на входната врата. В ръцете си държеше бебето, а бузата й беше изцапана с брашно. Имаше класическия добър външен вид, характерен за членовете на много заможни семейства, но от една случайна забележка на Гейб, Рейчъл бе разбрала, че всъщност тази жена произхожда от средната класа. Беше облечена в къси панталони и блуза с цвят на праскова, а русата й коса бе прибрана в хлабава френска плитка. Стилното й облекло накара Рейчъл да се засрами от собствената си избеляла рокля на зелени и бели карета и тромавите си черни оксфордки.
Джейн обаче въобще не даде вид, че е забелязала облеклото й. Тя посрещна Гейб с целувка, след което се обърна с усмивка към Рейчъл.
— Толкова се радвам, че дойде. А ти сигурно си Едуард.
— Чип — намеси се Гейб, предизвиквайки раздразнение у Рейчъл. — Чип Стоун.
Джейн повдигна закачливо русите си вежди.
— За мен е голямо удоволствие да се запозная с теб, Чип. А това е Роузи. Нещо е крива още от вчера.
Но Роузи никак не изглеждаше в лошо настроение. Когато деветмесечното бебе видя Едуард, издаде доволен звук и се усмихна, откривайки четири миниатюрни зъба. Зарита със заоблените си крачета и долната й устна заблестя от бебешка слюнка, когато протегна ръка към него.
— Тя ме харесва — учудено констатира Едуард.
— Това е много хубаво — кимна Джейн. — Защото точно днес не харесва никой друг. Дори и баща си не може да търпи. Знаеш ли какво, всички са в кухнята. Ще я оставя на пода и може би двамата ще си поиграете. Става ли?
Едуард кимна ентусиазирано.
— Дори ще й дам да си поиграе с Хорс.
Наложи се Рейчъл да й обясни. Джейн съвсем лекичко пребледня при вида на мръсния, едноок заек, който бе заврян в ръцете на нейното ококорено и чисто бебе.
— Страхотна идея.
Тя ги поведе към кухнята, където Кал наливаше портокалов сок в една кана. Етън бе застанал до него и се суетеше около тапата на бутилка шампанско. И двамата мъже първо видяха Гейб и го поздравиха в един глас, но лицата им мигновено помръкнаха, когато разбраха, че и Рейчъл е с него.
Усети ръката на Гейб да я подтиква лекичко и покровителствено напред. Той кимна на братята си.
— Здравейте, Кал и Ет.
— Искаш ли да изнеса нещо друго навън, Джейн? — за огромна изненада на Рейчъл в стаята влезе Кристи. — Здравей, Рейчъл, здравей, Едуард — изглеждаше страхотно в свободната си жълта фланела и силно прилепнали бели джинси. На краката й проблясваха нежни златни сандалки. На лицето на Етън се появи някаква несигурност при появяването й, но Кристи не го забеляза и Рейчъл изпита чувството, че нарочно не поглежда към него.
Докато Едуард си играеше с Роузи на мраморния под, а Кал хвърляше враждебни погледи към Рейчъл, Джейн започна да пъха всевъзможни купи, кани и подноси в ръцете на всеки един от гостите си.
— Ние се храним на верандата. Това е едно от малкото места в този мавзолей, където човек може да се почувства сравнително удобно.
Веднага осъзна какво е казала и се обърна към Рейчъл.
— О, скъпа, съжалявам. Вече съм толкова време с Кал, че съм забравила да си меря приказките.
— Няма нищо — усмихна се Рейчъл. — Това наистина е мавзолей. Всеки го знаеше, с изключение на Дуейн.
Таймерът на готварската печка записука, привличайки вниманието на Джейн. Кал грабна Роузи от пода, където тя щастливо бе загризала ухото на Хорс. Бебето издаде възмутен пронизителен писък и започна яростно да рита с крака, улучвайки баща си по коляното с твърдата си бебешка обувка.
Неговото изохкване накара Етън да се засмее.
— Следващия път се прицели малко по-високо, Роузи-Поузи.
Едуард взе заека от пода и го връчи на Роузи, която веднага утихна. Всички се отправиха през всекидневната към верандата.
Когато излезе навън, Рейчъл си спомни онзи дъждовен ден преди малко повече от две седмици, когато двамата с Гейб за първи път се бяха любили. Вероятно Гейб също си го бе спомнил, тъй като обърна глава, за да я погледне, и в хладните му, сребърни очи заблестя някаква топла светлинка.
Противно на предупрежденията на Кал, Джейн не сервира нищо от това, от което се бе опасявал мъжът й. Напротив, гостите бяха приятно изненадани от приятно миришещ омлет касерол, с много гъби и парченца ябълка. Следваха компот от пресни плодове, боровинков кейк и няколко великолепни мимози.