Точно в полунощ
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #22
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Точно в полунощ». Краткое содержание книги:
Докато търси мистериозната жена, Ричър попада на частен детектив, нает от близначката на С. Р. С. Тя не е чувала сестра си от две години. Двамата мъже тръгват по следата, която води на запад, към Уайоминг. Колкото повече напредват, толкова по-опасен става теренът. Оказва се, че пръстенът е малка брънка от тъмна верига. Но единственото, което бившият военен полицай иска, е да открие жената. Ако тя е добре, той ще си тръгне. Ако ли не... е, тогава Ричър няма да се спре пред нищо.
— Знаеш ли къде е тя?
— В Уайоминг.
— Отказваш ли да отговориш на въпросите ми?
— Не — възрази Ричър. — Ще отговоря на всичките ти въпроси. Включително на онези, които още не ти е хрумнало да ми зададеш. Предлагам да се чуем след три дни. При две условия. Дотогава не ми се пречкай и забрави, че някога си чувал името Роуз Сандерсън.
— Защо три дни?
— Този въпрос попада под ограниченията, наложени от първото условие — да не ми се пречкаш.
— Нямам намерение да се пазаря с теб.
— Тогава очаквам да предложиш алтернативен вариант. Да, вярно, не разполагаш с такъв. Затова нека се споразумеем. Не забравяй, че съм бил военен полицай. Същият като теб, но в униформа. Няма да те прецакам. Опитвам се да ти направя услуга. Чиста проба късмет, който те спохожда от време на време. Аз вземам малко парче от тортата, в случая това е Роуз Сандерсън, а ти получаваш всичко останало. Гарантирам ти, че случаят е сериозен. Ще получиш медали и ще станеш герой. Дори Брамал смята, че случаят ще бъде оценен като забележителен успех на регионалния офис на АБН. Получаваш нещо срещу нищо, Ноубъл. Момчето детектив от комиксите не би отхвърлило подобно предложение. То знае как работят държавните структури.
— Ти не си част от тях.
— Човек никога не ги напуска напълно — отвърна Ричър. — Не и ако е достатъчно съвестен.
Ноубъл замълча. Отново шах и мат. Нямаше какво да възрази.
— Три дни — повтори Ричър. — Не се тревожи. Отпусни се, иди на кино, позабавлявай се.
Той изключи телефона и тръгна обратно към къщата. Брамал го пресрещна по средата на пътя. Ричър му върна телефона.
— Три дни — каза той. — Освен това забравя за Роуз.
— Добре си се справил.
— Благодаря.
— В замяна на какво?
— Ще го оставим да събере отломките.
— Какви отломки?
— Сигурен съм, че ще има отломки.
— Искаш да кажеш, че имаш идея?
— В съвсем суров вид — отвърна Ричър. — Трябва да те попитам нещо.
— Какво?
— Когато беше в Рапид Сити, следеше пералнята на Скорпио. Защо? Какво очакваше да видиш там?
— Отначало клиенти. Според данните от телефонната компания Роуз е звънила там веднъж. Кой друг би звънял в пералнята? Само клиент. Реших, че може да е изгубила нещо там. Или се е интересувала от работното време. Предположих, че това означава, че Роуз живее наблизо. Или е живяла наблизо по някое време.
— Но не си видял клиенти.
— Само един-двама.
— А някакъв друг трафик?
— Никакъв.
— Наблюдаваше ли задната врата?
— Там видях само два мотора.
— И нито товарене, нито разтоварване?
— Абсолютно никакво — заяви Брамал. — Дори нямат товарна рампа. Вратата е съвсем обикновена.
— Добре — каза Ричър.
В този момент се появи Макензи и ги уведоми, че ще потърси бунгала, в които да прекарат нощта. Явно Роуз ѝ бе казала, че наблизо има поляна с четири малки къщи. Проветрени, готови да посрещнат гости. Очевидно Роуз се бе грижила за тях, защото бе решила, че е срамота такива хубави бунгала да тънат в мръсотия.
Откриха пътеката. Тя по нищо не се отличаваше от всички останали, които Ричър бе видял напоследък, включително от онази, на която каубоят бе насочил оръжие към него. Единствената разлика бе в това, че тази бе по-равна и удобна. След стотина метра излязоха на поляна с четири едностайни бунгала, построени около празно пространство с размерите на тенискорт. Приличаха на миниатюрно селце. Бяха сковани от дървени трупи и макар да се различаваха на вид, всичките бяха строени солидно, но не надхвърляха размерите на гараж. И четирите врати бяха отключени. Брамал си избра едно бунгало наслуки. Макензи се нанесе в срещуположното. От останалите две Ричър предпочете това с южното изложение.
В големите градове биха нарекли подобно жилище студио. В него имаше дневна с легло (или спалня с канапе) плюс малък кухненски бокс и още по-малка баня. Ваканционно жилище за летни партита, предположи Ричър. Хранили са се, пили са, забавлявали са се в голямата къща, но са идвали да нощуват тук. Може би четири двойки, които са се познавали. Остави четката си за зъби в стъклената чаша в банята и когато излезе навън, видя, че Макензи го наблюдава от прага на своето бунгало.
— Съпругът ми вече търси подходящ лекар — заяви тя. — Взел си е отпуск. Наясно е какво ни трябва. Икономката приготвя апартамента. Господин Брамал ще ни закара до Илинойс. Сигурна съм, че ще пътуваме удобно в колата му.