Ветровещ
- Автор: Деннард Сьюзан
- Серия: Вещерия #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Издава „Егмонт България“ ЕАД
- ISBN: 978-954-27-2035-5
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ветровещ». Краткое содержание книги:
След като експлозия унищожава кораба му, светът смята, че принц Мерик е мъртъв. Белязан, но жив, той е решен да докаже предателството на сестра си. Преди да достигне препълнената с бежанци кралска столица, той обитава улиците, защитавайки по-слабите, което води до появата на слухове за обезобразен полубог, който носи справедливост на потиснатите.
Когато кървовещът Едуан разбира за обявената награда за главата на Изьолт, той прави всичко възможно да я намери пръв, докато тя не му предлага сделка… Сега те трябва да работят заедно, за да прекосят вещерските земи, чудейки се кой от двамата ще предаде другия пръв.
След изненадваща атака и корабокрушение Сафи и императрицата от Марсток едвам спасяват живота си. Всеки миг представлява риск, а следващата стъпка на пиратите е да обявят война на Вещерия…
— Аз ще сваля моята, сър — ръцете на Зандър се вдигнаха към примката на врата му.
— Не! — думата изплющя едновременно от Кейдън и Ванес.
— Аз ще сваля моята — довърши Кейдън и в същия миг Ванес обяви:
— Искам думата на командира!
Зандър трепна, но взе факлата, когато Кейдън му я подаде. После с Лев отстъпиха встрани с тъга в очите.
Тъжни, тъжни очи. Сафи не се нуждаеше от вещерството си, за да познае истината.
Кейдън заджапа напред и спря на няколко крачки от Ванес и Сафи. Подпря сабята на крака си и се засуети с примката, като че ли преди час, като че ли никога досега не бе я свалял.
Ванес вдигна ръце. Белезниците се увиха около врата на Кейдън, докато сабята му го овърза като мангров корен. Задърпа го надолу. Никой не можеше да мръдне. Никой не можеше да я спре. За част от секундата командирът на ад-бардовете беше прикован за земята.
Водата край него се разпростря на вълнички, а робите изреваха своето одобрение.
Зандър и Лев се спуснаха напред, но Ванес ги спря с длан.
— Останете по местата си или той ще умре — тя се плъзна към Кейдън, сякаш беше в бална зала, и го изгледа отвисоко. — Ще отпътуваме за Азмир, командире.
— Ами… ако… откажа? — изпухтя той измъчено и сгърчи лице. Сгърчи го. Докато на Сафи й се стори, че нито очите, нито устните му можеха да се свият по-здраво.
— Ще те оставя така. Все някога това ще те убие, нали? Чувала съм разкази за участта на ад-бардовете. Подобно е на пръсването, но по-бавно, а умът през цялото време работи. Съзнаваш всичко, но нямаше власт над нищо.
— Моля ви се — обади се Лев. — Не му причинявайте това.
Кейдън изпъшка. Юмруците му се свиха отстрани до тялото и макар че желязото държеше в клещите си китките му, той заблъска по него. Заудря.
Но това беше само началото. Ванес коленичи до ад-барда, вълните се пръснаха в кръгове, а по лицето на Кейдън плъзна черно.
Отначало Сафи си помисли, че халюцинира с всичките сенки наоколо. Но когато устните на командира се разтвориха от нов стон и от зъбите му се изви чернилка, тя разбра, че всичко беше истина.
Приличаше на дима от лулата на адмирал Кахена. Само че това… беше магия. И беше зла. Кожата на Сафи, вещерството й потръпнаха. Сърцето й също възропта, защото това беше мъчение. Просто и обикновено. Каквото и да правеше онази примка, без нея ад-бардът беше в агония.
— Спрете — избумтя гласът на Зандър, отекна в напълно притихналите килии.
Всеки роб, всеки моряк, всеки мъж, всяка жена зяпаше командира на ад-бардовете.
През цялото време Ванес остана напълно невъзмутима.
— Ще отплаваме за Азмир, командире. Искам думата ти, че щом се качим на кораба, ще ме отведете там.
Кейдън каза нещо, но нищо не му се разбра. Думите се изгубиха в плясъка на юмруците му. В гърченето на краката му в желязото. Но каквото и да каза, то звънеше с обезумяла истина.
Сафи не можа да издържи. Тя докосна Ванес.
— Моля те.
Никой човек не биваше да понася това… каквото и да беше то.
— Не и преди да се съгласи — Ванес се наведе близо до Кейдън и мракът се заизвива над нея като пара от врящо гърне. — Кажи, че ще ме отведеш до Азмир, командире.
— Да — изпъшка Кейдън, а сетне пак. — Да, да, да, да, да, да, ДА, ДА, ДА, ДА.
Това беше нетърпимо.
— Той казва истината! — Сафи се приближи, без да я е грижа, че лакътят й удари императрицата.
Без да я е грижа, че черната магия на Кейдън я полази едновременно студена като зимна целувка и гореща като черен пясък в жарък ден. Тя клекна и заопипва ръцете му за веригата.
Но той я бе изпуснал, затова тя удари по водата, която се пръсна на всички страни. Обезумяла. Отчаяна.
А Кейдън не спираше да крещи:
— ДА, ДА, ДА, ДА!
Веригата падна. Точно на ключицата му и когато Сафи вирна глава, видя, че Ванес я държи безразлично в протегнатата си ръка. След това императрицата се отдалечи, а железата, които оковаваха Кейдън, я последваха като кученца по петите.
Лев се спусна да вдигне командира си, а в това време Сафи непохватно сложи веригата около врата му. Още щом краищата се доближиха, магията изсъска помежду им. Те се свързаха и тутакси мракът беше засмукан и черните спирали се прибраха обратно през белезите по лицето, врата и ръцете му.
Една от които, осъзна Сафи, стискаше нейната здраво. И трепереше с побелели кокалчета. Стискане, което издържа през огъня на ада и обратно.
Очите му се отвориха, зениците му погълнаха всичко, а дрезгавият му и продран глас изрече:
— Благодаря ти… домна. Благодаря ти.