Огън и кръв
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: История на дома Таргариен #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559197
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огън и кръв». Краткое содержание книги:
Вълнуващата история на Таргариените оживява
Столетия преди събитията от „Игра на тронове“ домът Таргариен – единствената фамилия господари на дракони, преживяла Ориста на Валирия – се установява на Драконов камък. „Огън и кръв“ започва със сказанието за легендарния Егон Завоевателя, създателя на Железния трон, и продължава с описанието на поколенията Таргариени, борили се да завладеят това легендарно седалище на власт, чак до гражданската война, която почти унищожава династията им.
Какво всъщност се случва по време на Танца на драконите? Защо е толкова гибелно да се посети Валирия след Ориста? Какви са най-ужасните престъпления на Мегор Жестокия? Какъв е бил Вестерос, когато драконите са властвали в небесата? Това са само някои от въпросите, получили отговор в хрониката, разказана от учен майстер на Цитаделата и съдържаща над осемдесет черно-бели илюстрации от художника Дъг Уитли.
„Огън и кръв“ е първата част от двутомната хроника на Таргариените, изненадваща с ново разбиране за динамичната, често кървава и винаги завладяваща история на Вестерос.
Когато вестта за бягството на Елиса Фарман стигнала до Червената цитадела, кралят дълго размислял дали сам той да не я подгони. Никой кораб не можел да плава по-бързо, отколкото един дракон може да лети, разсъждавал той; може пък Вермитор да я намери там, където корабите на лорд Хайтауър не могли. Самата идея за това ужасила кралица Алисан. Дори дракони не могат вечно да стоят нависоко, изтъкнала тя, а картите, доколкото съществували такива, на Морето на залеза, не показвали нито острови, нито скали, на които да отдъхват. Великият майстер Бенифер и септон Барт се съгласили с нея и срещу техните възражения Негова милост неохотно изоставил тази мисъл.
Тринайсетият ден от четвъртата луна на 56 г. СЗ изгрял студен и сив, с напорист вятър, задухал от изток. Дворцови записки ни съобщават, че Джеерис Първи Таргариен закусил с един пратеник на Желязната банка на Браавос, който дошъл да прибере годишното изплащане на заема на Короната. Срещата била свадлива. Елиса Фарман все още до голяма степен била в мислите на краля, а той със сигурност знаел, че нейният „Слънцегон“ е построен в Браавос. Негова милост настоял да научи дали Желязната банка е финансирала кораба и дали те знаят нещо за откраднатите драконови яйца. Банкерът, от своя страна, отрекъл всичко.
Другаде в Червената цитадела кралица Алисан прекарала сутринта с децата си. Принцеса Денерис най-сетне заобичала брат си Емон, макар все още да искала сестричка. Септон Барт бил в библиотеката, Великият майстер Бенифер — в своя гарванарник. В другия край на града лорд Корбрей инспектирал мъжете от Източните казарми на Градската стража, докато Рего Драз забавлявал млада дама със спорна добродетелност в имението си под Драконовата яма.
Всички те задълго щели да запомнят какво са правили, когато чули рева на рог, прокънтял в утринния въздух.
— Звукът премина по гръбнака ми като студен нож — щяла да каже по-късно кралицата, — макар да не можех да кажа защо.
В една самотна наблюдателна кула с изглед над водите на залив Черна вода страж зърнал тъмни криле в далечината и изсвирил сигнала за тревога. Отново надул рога, когато крилете станали по-големи, и трети път, когато ясно видял дракона, черен на фона на облаците.
Балерион се връщал в Кралски чертог.
Дълги години били минали, откакто Черното страшилище за последен път бил видян в небесата над града, и гледката изпълнила мнозина със страх: всички се чудели дали по някакъв начин Мегор Жестокия не се е върнал от гроба и не е яхнал отново дракона си. Уви, ездачът, вкопчен във врата му, не бил мъртъв крал, а умиращо дете.
Сянката на Балерион се понесла над дворовете и залите на Червената цитадела, щом се спуснал, огромните му криле запердашили въздуха и той кацнал във вътрешния двор на Твърдината на Мегор. Едва докоснал земята, когато принцеса Ерея се плъзнала от гърба му. Дори онези, които я познавали най-добре през годините в двора, едва разпознали момичето. Била почти гола, дрехите ѝ били станали на дрипи, полепнали по ръцете и краката ѝ. Косата ѝ била разрошена и мръсна, крайниците ѝ тънки като пръчки.
— Моля ви! — проплакала тя на рицарите, скуайърите и слугите, които се спуснали към нея. — Аз никога…
И рухнала.
Сир Лукамор Стронг бил на поста си на моста над сухия ров, обкръжаващ Твърдината на Мегор. Избутал другите, вдигнал принцесата на ръце и я понесъл през замъка към Великият майстер Бенифер. По-късно щял да каже на всеки, склонен да го чуе, че момичето било зачервено и изгаряло от треска, кожата му била толкова гореща, че можел да го усети дори през емайлираните люспи на бронята си. Имала също тъй кръв в очите, твърдял рицарят, и „имаше нещо вътре в нея, нещо движещо се, което я караше да тръпне и да се гърчи в ръцете ми“. (Не разправял тези неща дълго обаче. На другия ден крал Джеерис го повикал и му заповядал да не говори повече за принцесата.)
Кралят и кралицата били повикани веднага, но когато стигнали до покоите на майстера, Бенифер отказал да ги пусне вътре.
— Не бива да я виждате така — казал им, — и няма да ви позволя да се приближите повече.
На вратата били поставени стражи, за да не пускат и слуги също тъй. Само септон Барт бил допуснат, за да извърши предсмъртните ритуали. Бенифер направил каквото могъл за поразената принцеса, като ѝ дал млякото на мака и я натопил в корито с лед, за да смъкне треската ѝ, но усилията му били безполезни. В септата на Червената цитадела се събрали стотици, за да се молят за нея, а Джеерис и Алисан останали на бдение пред вратата на майстера. Слънцето залязло и часът на прилепа настъпил, когато Барт се появил, за да извести, че Ерея Таргариен е мъртва.