Красиви момичета

— Такъв бях.

— Знаел си какво се е случило със сестра ми. Гледал си ме как страдам почти две десетилетия, можел си във всеки един момент да ми кажеш какво е станало, но не си го сторил. Гледал си ме как се измъчвам.

— Ненавиждах всяка секунда, в която страдаше. Не желаех да те виждам наранена.

— Сега ме нараняваш! — Клеър заби юмрук в масата. Гърлото ѝ се сви от болка. Това беше прекалено голямо мъчение. Не можеше да го понесе. Искаше да се свие на кълбо на пода и да плаче до припадък. Преди час смяташе, че е изгубила всичко, ала сега осъзна, че винаги можеше да изгуби повече, и докато беше жив, Пол щеше да ѝ го отнема.

— Как бих могъл да ти кажа какво се е случило с Джулия, без да ти изложа цялата история? — попита той.

— Да не би да ме уверяваш, че не си знаел как да ме излъжеш?

Съпругът ѝ не отговори.

— Защо инсценира смъртта си?

— Нямах избор. — Пол млъкна за миг. — Не мога да ти разкрия, Клеър, но направих необходимото, за да те предпазя.

— Не се чувствам в безопасност, Пол. — Тя се бореше с гнева и страха, които се надигаха в нея. — Ти ме нокаутира. Отвлече сестра ми.

— Не желаех да те наранявам. Опитах се да бъда възможно най-нежен.

Клеър все още усещаше пулсираща болка в бузата си. Не можеше да си представи колко страшно щеше да е, ако Пол не се беше задоволил само с един удар.

— Какво искаш?

— Ключодържателя на ключовете за тѐслата.

Стомахът на Клеър се сви. Спомни си как Пол ѝ го връчи пред ресторанта, точно преди да я дръпне в уличката.

— Защо ми го даде?

— Защото знаех, че у теб ще бъде в безопасност.

Адам вече трябваше да е взел ключодържателя от пощенската кутия. Прехвърлиха работните файлове на флашката в гаража. Какво друго имаше на нея?

— Клеър? — настояваше Пол. — Какво направи с него?

Тя реши да се хване за нещо, което щеше да го разтърси.

— Дадох го на ченгетата.

— На Мейхю? — В гласа му се усети напрежение. — Налага се да си го вземеш обратно. Не бива да го вижда.

— Не на Мейхю. — Клеър се подвоуми. Дали да спомене Фред Нолан? Щеше ли Пол да се успокои, ако го стореше? Дали и Нолан беше в играта?

— Клеър? Трябва да знам на кого си дала ключодържателя.

— Беше в ръката ми. — Тя се опита да прогони ужаса, заплашващ да замъгли ума ѝ. Налагаше се да измисли приемлива лъжа, нещо, което да ѝ осигури предимство пред Пол и време да помисли. — Държах го в ръката си в онази уличка. Мъжът, който те уби — който се престори, че те убива, — го изби от ръката ми.

Пол изпусна низ от проклятия.

Гневът му я накара да продължи:

— От полицията го сложиха в един от техните пликове за улики. — Помъчи се да съзре слабите места в историята си. — Използвах резервния ключ, за да прибера тѐслата. Знам, че ключодържателят е в полицията, защото ми изпратиха списък за застраховката. Трябваше да го препратя на Пая Лорайт, нашата застрахователна агентка.

Клеър затаи дъх и се замоли версията ѝ да звучи правдоподобно. Какво имаше на флашката в ключодържателя? Тя бе проверила дали няма други филми. Единствената папка съдържаше някакъв софтуер. Или поне Пол го беше направил да прилича на такъв. Съпругът ѝ бе невероятен по отношение на компютрите.