Главата на хана

- Кого? - попита Алем и бързо се заозърта. - Къде е той?

На Климент не му трябваше повече. Блъсна силно войника вдясно от себе си, завъртя се, удари този отпред, докато Корсис се бореше с третия. Използвайки смайването на пазачите си, двамата бегълци хукнаха по тъмните улички.

- Хванете ги! Хванете ги веднага, идиоти! - чу Климент виковете на боила и затича още по-бързо.

Няколко войници хукнаха по петите им, но писарят и Корсис имаха добра преднина и скоро преследвачите им ги загубиха в хаоса.

Колкото повече наближаваха центъра на града, толкова повече хора срещаха. Войници, дрънкащи с броните си, чигата, крещящи заповеди, мародери, стрелкащи се като сенки в мрака, уплашени лица, показващи се на прозорците, трупове на хора, животни и оръжия изпълваха улиците на Плиска.

Въздухът бе напоен с мирис на кръв, желязо, пот, дим и страх. Носеха се команди, крясъци и викове.

Корсис вдигна паднал на земята шлем и го подаде на Климент. Той също сложи един и с дългите си мечове и тъмни наметки двамата по нищо не се отличаваха от преминаващите войници.

За известно време бяха в безопасност.

Съвсем ясно личеше откъде бе минала битката. Прескачайки труповете на избили се един друг българи и славяни, Климент с ужас установи, че градът е на път да се разпадне.

Заети със собствените си битки, големците бяха забравили за обикновените хора, които ставаха лесна плячка на мародери, крадци и разбойници.

Няколко къщи горяха. Други, с изтърбушени врати и прозорци, изглеждаха така, сякаш през тях е преминал ураган. Носеха се писъци, вопли и молби за помощ, на които нямаше кой да отговори.

Някои от войниците на въстаналите боили също се бяха включили в разграбването, без да се интересуват от изхода на битката.

На една от улиците Климент и Корсис се сблъскаха с трима, въоръжени с дебели сопи, просяци. Те се бяха навели над паднала на земята жена, която умолително бе вдигнала ръце към тях. Единият я държеше за косата, другият тъкмо се канеше да разкъса дрехата й.

- Помощ! Оставете ме! Нищо лошо не съм ви направила - плачеше жената и Климент с ужас разпозна гласа на византийката Ирина.

Без да съзнава какво прави, отдавайки се на неистовата сила и гнева, лумнали внезапно в гърдите му, писарят се хвърли напред с изваден меч в ръка. Преди нападателите да разберат какво става, той посече първия от тях. Другите двама отскочиха пъргаво назад, като крещяха и заплашително и размахваха дървените си оръжия.

- Господарю! - провикна се Корсис, но Климент не му обърна внимание.

Наведе се, за да избегне удара от тоягата на единия просяк, хвана го за ръката и използвайки инерцията му, го завъртя около себе се, за да го пресрещне с удар на меча в корема. Без да спира, писарят дръпна обратно оръжието си и разперил ръце като крила на мелница, се завъртя, разсичайки гърдите на последния нападател, който тежко рухна на земята.