Мистериум [bg]

Беатрис, с призрачно бледо лице и с треперещи устни, го гледаше потресено.

— Мастър Сандуик, прати някой да съпроводи мистрес Беатрис до дома й. Ти, Калугерица, отиваш в Тауър. Може би кралските следователи ще могат да изтръгнат истината от теб.

— Няма да бъда подлаган на изтезания — прошепна Калугерицата.

— Това, което си направил — бързо го прекъсна Корбет, — е работа на съда. Махнете този човек оттук!

Калугерицата се отърси от шока и се опита да се отскубне от стражите си, крещейки проклятия срещу Корбет, а после се обърна просълзен към майка си, която, придружавана от двама стрелци, сломена от скръб, го следваше отзад. Процесията напусна църквата и вратата се захлопна зад тях. Сандуик грабна портупея и плаща си от своите оръженосци и докато се запасваше, попита Корбет дали работата е приключила. Той отговори утвърдително и се накани да отиде в нефа, но в този момент Ранулф го дръпна за ръкава.

— Доказателствата срещу Калугерицата са много сериозни. Изповедта на собствената му майка беше достатъчно осъдителна. В крайна сметка, кой друг е знаел? — Той посочи към нефа. — Не и те, със сигурност.

Корбет кимна, нямайки търпение да се присъедини към тримата, които продължаваха да стоят в нефа. Те бяха наблюдавали развитието на драмата и сега гледаха очаквателно към него.

— Сър Хю?

— Да, Ранулф?

— Калугерицата няма бойно куче. Ти дори не спомена за опита за убийство срещу теб.

— Мисли! — Корбет се върна към него. — Мисли, Ранулф. — Той повиши глас, и думите му отекнаха в огромното кухо пространство на празната църква. — Калугерицата е привикнал да се разправя с престъпниците в Убежището на Уестминстър и Уайтфрайърс113, също както и ние. В този град можеш да наемеш дузини убийци. Сигурен съм, че той е правил именно това. Слава Богу, той се провали. Ще бъда благодарен — той махна с ръка около себе си, — ако се погрижиш да загасят мангалите, свещите и кандилата. Заключи тази църква след мен.