![Братя по оръжие [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/6/1/bratya-po-orzhie-bg-download.jpg)
Братя по оръжие [bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Братя по оръжие [bg]». Краткое содержание книги:
Но враговете на Майлс Воркосиган замислят нов гибелен план.
— Къде искаш да те оставим, Марк? — попита той и погледна косо капитана в очакване на възражение. Но Галени мълчеше. След изхвърлянето на сетаганданците той бе изгубил свръхенергията, която го крепеше, и изглеждаше изцеден. Изглеждаше остарял.
— До метрото — отвърна Марк. — Няма значение на коя станция.
— Добре. — Майлс повика на пулта карта на метрото и упъти Иван.
Когато колата спря пред станцията, той слезе заедно с Марк.
— Веднага се връщам.
Двамата закрачиха към входа на асансьора. В този квартал все още цареше нощна тишина и почти нямаше хора, но скоро щеше да започне утринното оживление.
Майлс разтвори куртката си и извади чека. Напрегнатото изражение на клонинга показваше, че очаква да види невроразрушител. Той взе чека и подозрително го погледна.
— Това е — каза му Майлс. — С тези пари няма да имаш проблем да се скриеш на Земята. Успех.
— Но… какво искаш от мен?
— Нищо. Абсолютно нищо. Ти си свободен човек, стига да си в състояние да останеш такъв. Няма да съобщим за, хм, почти случайната смърт на Гален.
Марк прибра чека в джоба на панталона си.
— Преди искаше повече.
— Когато не можеш да получиш каквото искаш, взимаш колкото можеш. Както сам виждаш. — Той кимна към джоба на клонинга.
— Но все пак какво искаш от мен? Да не си приел на сериозно оная история с Джаксън Хол? Какво очакваш да направя?
— Можеш да вземеш парите и да ги изхарчиш в развлекателните куполи на Марс. Или да платиш за образованието си. Или да ги хвърлиш в първото срещнато кошче за смет. Аз не съм твой господар. Не съм твой наставник. Не съм ти родител. Нищо не очаквам. Нямам желания.
„Опълчи се срещу това — ако се досетиш как… братко…“ Майлс разпери ръце.
Марк заотстъпва заднишком към асансьора, после почти извика:
— Защо не?
Майлс отметна глава и се засмя.
— Досети се!
Клонингът изчезна в шахтата и земята го погълна.
Майлс се върна при приятелите си.
— Дали е разумно? — попита Ели, като прекъсна Иван, който припряно я информираше за обстановката. — Да го пуснеш просто така?
— Не зная — въздъхна Майлс. — Щом не мога да му помогна, поне няма да му преча. Гален ужасно го е объркал. Аз съм негова мания. Подозирам, че винаги ще е така. Зная всичко за маниите. Най-доброто, което мога да направя, е да не му заставам на пътя. След време може би ще се успокои. След време може би ще… ще се спаси.
Умората най-после се стовари върху плещите му. Топлото тяло на Ели се притискаше към него и той се чувстваше много, много щастлив. Това му напомни да включи комуникатора си, за да освободи Ним и да го прати заедно с хората му обратно на космодрума.
— Е — след около минута пълно мълчание каза Иван, — сега накъде? И вие двамата ли искате да се върнете на космодрума?
— Да — въздъхна Майлс. — И да избягаме от тази планета… Но се опасявам, че не е практично да дезертирам. Дестанг и без това рано или късно ще ме настигне. Нищо не ни пречи да отидем в посолството и да му докладваме. Да му кажем истината. Няма защо да лъжем, нали? — Той присви очи и се замисли.
— Абсолютно — изсумтя Галени. — Така или иначе, накрая всички доклади се превръщат в история.
— Знаете, че… не исках да стане така — след малко каза Майлс. — Онзи сблъсък снощи. — Извинението не прозвуча убедително — в крайна сметка капитанът бе изгубил баща си…
— Да не би да си въобразяваш, че си контролирал положението? Че си всезнаещ и всесилен? Никой не те е назначавал за Господ, Воркосиган. — Той се усмихна криво. — Убеден съм, че стана случайно. — Галени се отпусна назад и затвори очи.
Майлс се прокашля.
— Тогава обратно към посолството, Иване. Хм, и недей да бързаш. Карай бавно. Нямам нищо против да поразгледам Лондон.
Когато всички влязоха в кабинета на Галени, Майлс си спомни за китайските маймунки, които Тънг държеше на лавица в каютата си. Иван несъмнено не беше видял нищо лошо. Дръзкият поглед, който капитанът отправи на Дестанг, ясно показваше, че е решен да не казва нищо. За самия Майлс оставаше да не е чул нищо, но навярно нямаше смисъл да запушва ушите си с ръце.
Очакваше комодорът да е бесен, но той изглеждаше само отвратен. Дестанг отвърна на поздравите им и се отпусна на стола на Галени. Когато погледът му попадна върху Майлс, устните му мрачно се свиха.
— Воркосиган. — Името почти осезаемо увисна във въздуха пред тях. — Когато в седем часа тази сутрин приключих разговора си с инспектор Рийд от лондонския градски съд, твърдо бях решил, че единствено божествена намеса може да ви спаси от гнева ми. Божествената намеса се яви в девет часа в лицето на специален куриер от имперския щаб. — Той повдигна с палец и показалец един инфодиск, носещ имперския печат. — Тук има нова спешна заповед за вашите наемници.