Полунощ [bg]

Но тогава ние воювахме, изпрати му мисълта си Елена, съзряла в подводното течение проблясък на един миг, когато го бе проклела.

Да — казах, че си великолепна, когато си бясна. Като богиня, дошла да въдвори ред в света.

Наистина искам да въдворя ред в света. Не, в два свята: Тъмното измерение и у дома. Но не съм богиня.

Внезапно сякаш бе пометена от силна емоционална вихрушка. Тя беше една ученичка, която дори не бе завършила гимназия — и това беше отчасти заради този, който в момента я целуваше.

О, помисли за това, което научаваш по време на това пътуване! Неща, които никой друг във вселената не знае, изпрати й Деймън телепатичното си послание. А сега обърни внимание на това, което правиш!

И Елена обърна внимание, ала не защото Деймън й каза, а защото нямаше друг избор. Очите й се притвориха. Осъзна, че единственият начин да успокои този водовъртеж, бе да стане част от него, без да му се отдава, нито да насилва Деймън да го стори, а като посрещне страстта, бушуваща в подводното течение с това, което изпълваше сърцето й. В мига, в който го направи, подводната стихия се превърна във вятър, който я подхвана, и тя полетя, вместо да потъне. Не, беше по-хубаво от летене, по-хубаво от танц, това бе сбъднат блян, за който сърцето й винаги бе копняло. Извисено, омиротворено място, където никой не можеше да ги достигне, за да ги нарани или обезпокои.

И тогава, когато тя бе най-уязвима, болката се завърна отново, вряза се в гърдите й, малко вляво. Този път душата на Деймън дотолкова се бе сляла с нейната, че и той я почувства от самото начало, и Елена чу съвсем ясно фразата в съзнанието на Деймън: Пронизването с кол е също толкова ефективно върху човешките същества, колкото и върху вампирите, както и внезапния му страх, че това навярно бе предчувствие.