Първородните [bg]

Каси поклати глава.

— Всички са видели сблъсъка, на Земята и в космоса. И знаят, че се е случило нещо. Въпросът е какво ще им кажете?

— Истината? Че краят на света ще дойде на Коледа? — Тя се засмя, без сама да знае защо. — Боб Пакстън ще попита: „Ами паниката?“

— Хората и преди са се изправяли пред подобни заплахи — припомни й Каси. — И досега са оцелявали.

— Каси, масовата истерия е добре познат феномен. Документиран е още през Средновековието като сериозна социална травма и липса на доверие в управлението. Част от работата ми е да се погрижа това да не се случи. А ти вече се опита да ми докажеш, че не може да се има доверие на управленческите структури, за които работя.

— Съгласна. Ти по-добре си познаваш задълженията. Но хората трябва да се подготвят за това. Семействата… Те трябва да знаят.

Разбира се, това бе самата истина. Загледана в лицето на тази жена, чиито деца също бяха под заплаха, Бела си помисли, че вероятно ще е добре да я задържи до себе си през следващите седмици. Глас на разума, след всеобщия хленч и гняв.

Като стана дума за хленчене, някой тъкмо в момента мърмореше. Тя погледна надолу, видя зачервеното лице на Боб Пакстън, който се напъваше да й привлече вниманието, и неохотно увеличи звука.

— Остава ни само една възможност, госпожо председател. Може би трябва да опитаме и с нея, преди да глътнем отровните хапчета.

— Бисиса Дът.

— Пипахме твърде меко с тези шибаняци от Марс. Сега трябва час по-скоро да измъкнем тая Дът оттам и да я закараме на някое сигурно място. Очевидно бъдещето на Земята зависи от това. Защото, повярвайте ми, госпожо председател, не ни остава нищо друго. — Той спря, задъхан.

— Не разбирам за какво говори — прошепна Каси. — Но ако има друга възможност… Не мога да повярвам, че го казвам. Но сега не е както при Слънчевата буря, когато всички знаехме какво се приближава. Този път не може да се предприеме нищо. Бихте могли да спестите тревогите на хората поне докато не изпробвате и последната възможност. Чак след това, когато не остава никаква надежда…

— Предлагаш да излъжем цялото човечество, така ли?

— Просто ще кажем, че става дума за авария при изпитание на ново оръжие.

Бела посочи лицето на Една.

— Талес, искам да пратиш съобщение на „Освободител“. С максимална степен на секретност.

— Да, Бела.

— Виж, Каси, свободна ли си през следващите няколко часа? Ще ми се да си поговорим още малко.

Каси я погледна изненадано.

— Разбира се.

— Каналът е осигурен. Говори, Бела.

— Една, аз съм. Слушай, миличка, имам нова задача за теб. Искам да отидеш на Марс…

Докато говореше, надзърна в календара. Оставаха броени месеци. Отсега нататък, даде си сметка тя, каквото и да се случеше, напрежението щеше да расте, а темпът на събитията да се ускорява. Можеше само да се моли всеки път да взема правилните решения — дори сега.