Три [bg]

Това беше абсурдно. Беше невъзможно! Но колкото и да се опитваше, Сам не можеше да се сети за нито един определен случай, който да докаже, че те не са един и същ човек. Нито един.

Чиста догадка! Можеше да е просто съвпадение.

А сега и това.

Ако Доброто и Злото могат да разговарят един с друг, какво биха си казали?

Сам стигна до колата си, стомахът й се беше свил на топка. Това можеше да се окаже недостатъчно. Беше проявила безотговорност, когато сподели догадките си с Дженифър. Мъжът, в когото мислиш, че се влюбваш, е ненормален. И го беше казала толкова спокойно, по простата причина че самата тя не го вярваше. Просто вършеше онова, за което бе обучена. Но това… това беше съвсем друг въпрос.

И Кевин не беше ненормален! Просто играеше различни роли, както години наред го беше правил с Белинда. Когато за пръв път е започнал да разбира истинското зло, се е разделил на няколко личности. Момчето. Той беше момчето! Само че не знаеше това. За единайсетгодишния Кевин момчето беше злата личност, която трябваше да бъде убита. Така че той го е убил. Но момчето никога не умряло. Слейтър просто е останал инертен до момента, когато есето на Кевин за същността на човека не му е позволило да изплува отново на повърхността.

Въпреки това съществуваше вероятността тя да греши. В случаите на множествено личностно разстройство алтернативните личности рядко имаха собствено съзнание. Слейтър нямаше да знае, че е Кевин; Кевин нямаше да знае, че е Слейтър. Всъщност те не бяха един и същи човек. Физически, да, но във всички останали случаи — не. Докато Кевин спеше, Слейтър може би живееше и кроеше планове да убие Белинда, а Кевин нямаше представа за това. Някои от нещата, които вършеше Слейтър, можеха да съществуват само в съзнанието му; други, като бомбите и отвличането, трябваше да бъдат извършени наистина.

Тя хвърли телефона на Кевин на седалката и набра номера на Дженифър по своя.

— Джен…

— Трябва да се видим! Веднага. Къде си?

— Сам? В участъка съм. Какво има?

— Получи ли резултатите от лабораторията за отпечатъците и записите?

— Не. Защо? Къде се намираш?

— Току-що бях в къщата на Кевин и идвам към теб. — Тя зави по улица „Уилоу“.

— Как е Кевин?

Сам си пое дълбоко дъх и бавно го издиша.

— Спеше. Дженифър, намерих у него втори телефон. Същият, който е използван за обажданията до телефона с рекордера. Не знам по какъв друг начин да ти го кажа. Според мен Кевин е Слейтър.

— Това е… Мисля, че вече го обсъдихме. Той е бил в стаята, когато Слейтър…

— Чуй ме, Дженифър. През последните дванайсет часа обмислих ситуацията от стотици различни ъгли. Не казвам, че мога да го докажа; Бог ми е свидетел, че ми се иска да не е вярно, но ако е, той има нужда от помощ! Той има нужда от теб. Освен това е единственият, който може да ни отведе до Белинда. Кевин няма да знае къде е тя, но Слейтър ще знае.