И след това… [bg]

Крийд Лерой превъртя видеокасетата до началото на записа. Бе изгледал тази сцена повече от двадесет пъти през последните два дни, но това не му омръзваше.

Наистина, нямаше как да съжалява, че бе поставил малката инфрачервена камера, която бе купил преди няколко месеца. Навремето управителят на бензиностанцията се бе видял принуден да изтърпи гневните изблици на жена си, която не бе съзряла в тази джаджа нищо друго освен допълнителен безсмислен разход. А тя не струваше бог знае колко, едва 475 долара с доставката, понеже бе закупена чрез електронна продажба. Но каквото и да бе, Кристи при всяко положение винаги намираше начин да го унижи. Времената обаче се бяха променили, защото тези 475 долара щяха да му донесат един милион! Един милион, какво по-добро? Най-великото капиталовложение за всички времена! В епохата, когато цялата планета се жалваше от спада в цените на борсата, той, Крийд Лерой, бе открил златна мина.

Настрои осветеността и контраста на монитора, сетне пъхна нова касета във втория видеорекордер, който бе свързал с основното устройство. Трябваше задължително да направи второ копие за по-голяма сигурност.

Имаше късмет, наистина. Обикновено изтриваше лентите всяка вечер, без да ги преглежда. На 18 декември обаче някакъв проблем с програмирането на алармената инсталация го бе забавила с повече от час и за да не си ляга прекалено късно, бе предпочел да отложи тази работа за следващия ден.

Ах! Ах! „Не отлагай днешната си работа за утре“, казваше поговорката. Що за дивотии! Защото сутринта, разгръщайки вестника, бе видял снимката на джипа като илюстрация към статията за инцидента със сина на Грийнфийлд. Моментално бе разпознал колата, която бе дошла да зареди непосредствено преди часа на катастрофата. Но най-странното в дописката се отнасяше до личността на шофьора, защото човекът, който караше джипа предишната вечер, в никакъв случай не бе този млад адвокат. Не, Крийд прекрасно си спомняше, тогава зад волана на колата седеше един от местните богаташи — Джефри Уекслър, който иначе винаги пътуваше с шофьора си.

Лерой се бе втурнал да прегледа записите, които потвърдиха интуицията му: Уекслър бе минал съвсем сам, пиян до козирката, през неговата бензиностанция само няколко минути преди джипът да блъсне хлапето!

Вестникът обаче разказваше как този нюйоркски адвокат сам е признал, че е замесен в инцидента. Крийд Лерой може и да не бе следвал в университета, но имаше достатъчно ум да разбере, че нещо в цялата тази история куцаше. Още една адвокатска далавера, си бе помислил отначало. Както повечето си съграждани, и той презираше адвокатите, виждайки в тях хищници, ръководени единствено от своята алчност. Отиде да провери в паметта на касовия апарат: Уекслър бе платил в брой, с банкнота от двадесет долара. Следователно, нямаше следи от кредитна карта, а на всичко отгоре никой друг освен него не го бе видял да влиза в бензиностанцията.