Бойни действия [bg]

— Каква е вашата група? — попита дълбокият глас.

— Повечето от тези хора са учени еколози — каза Катцен. Заслони очи от яркия лъч. — Дошли са тук, за да проучват последиците от строежите на язовири за екосистемата на Ефрат. Човекът, когото измъчвате, е механик и не е старши офицер на когото и да било. Аз съм онзи, който ви трябва.

— Защо? Кой си ти?

— Аз съм офицер от разузнаването на Съединените щати. Двамата с турския полковник дойдохме тук, за да използваме част от апаратурата в микробуса за шпиониране на Анкара и Дамаск.

За миг мъжът отгоре замълча.

— А човекът при теб? Каква е неговата специалност?

— Той е адвокат. Негово задължение е да следи да не нарушаваме международните закони.

— Жената, която извадихме навън. Казваш, че е учен, така ли?

— Да — потвърди Катцен. Молеше се на Господ да му повярват.

— Каква е специалността й?

— Бактериологични среди — обади се Сондра. — Желатинови вещества, съдържащи хранителна среда, в която за научни цели се култивират микроорганизми или тъкани. Баща ми има патенти в тази област. Работя заедно с него.

Мъжът изключи фенерчето и каза нещо на арабски. Миг по-късно вдигнаха решетката и изтеглиха Катцен навън под дулото на пистолет. Той се изправи пред тъмнокож мъж с пресечено от белег лице. Отляво екологът видя Роджърс, който висеше, заключен с белезници. Сондра беше завързана за стената отдясно.

— Не вярвам, че сте еколози — рече командирът. — Но това няма значение, стига да ни покажете как действа апаратурата.

— Ще ви покажа — потвърди.

— Не му казвай нищо! — задъхано изрече Роджърс.

Катцен погледна право към генерала. Краката му се подкосиха, когато видя устата му, все още сгърчена от болка, и тъмните лъщящи участъци изгорена плът.

Роджърс изплю кръв.

— Не прави нищо! Ние не се подчиняваме на заповедите на чужди командири!

Тъмнокожият мъж се обърна и мощно заби юмрук в челюстта на генерала. Ударът ясно се чу и главата на Роджърс отскочи назад.

— Ще се подчинявате на заповедите на чужди командири, когато сте негови гости — каза. После погледна към Катцен. Сега не се държеше толкова любезно. — Дали ще останете живи, зависи единствено от това, дали ще ми хареса онова, което ми покажеш.

Катцен вдигна очи към Роджърс и изрече:

— Съжалявам. Животът на всички ви е по-ценен за мен, отколкото този принцип.

— Страхливец! — изрева генералът.

Сондра опъна белезниците си и изсъска:

— Предател!

— Не ги слушай — каза командирът. — Ти спаси всички, включително и себе си. Това е лоялност, а не предателство.

— Не ми трябва одобрението ви — отвърна му Катцен.

— В действителност ти трябва куршум в черепа — каза Девон. — Играх по свирката ти, защото си мислех, че имаш план. — Погледна към командира. — Той не знае абсолютно нищо за микробуса. И аз не съм учен.