Обратен камуфлаж [bg]

— Колко е зле? — попита Харланд.

— Не е добре.

Четирима мъже поеха носилката и я пренесоха до групичка едноетажни сгради, разхвърляни на разстояние една от друга в обширен двор, който оставаше невидим откъм реката, скрит зад избуялата растителност. От една отворена врата в ъгъла на двора проблесна светлина. Зад вратата се виждаше стая с избледнели фрески на цветя и екзотични птици, ниско Дървено легло, столове и два газеника. Вдигнаха Хан от носилката и го положиха на леглото. Той се разшава и сякаш позна Лоз, а след това и Херик, но явно не повярвал на видяното, се опита да протегне ръка и да докосне лицето на Лоз.

Лоз нареди на Хан да лежи неподвижно и повдигна главата му, за да му даде малко вода и хапче приспивателно. Когато очите на Хан се затвориха няколко минути по-късно, Лоз се зае да свали парцалите от измършавялото тяло на приятеля си с чифт хирургически ножици, които извади от медицинската си чанта. Отстраняваше плата ивица по ивица и го трупаше в спретната купчинка. След това помоли Фойзи да насочи светлината към Хан много бавно, за да види доколко сериозни са нараняванията му. Поспря, за да разгледа изгарянията по гениталиите му, където инквизиторите му бяха прикачвали електроди. Той внимателно изми с гъбичка нечистотията и кръвта и лекичко намаза с антибактериален мехлем посинелите червено-черни открити рани. С помощта на Херик обърна Хан на една страна, за да се погрижи за раните по гърба и вътрешната част на бедрата му. След това почисти и превърза следите от охлузвания по ръцете и глезените му.

Краката на Хан представляваха по-голям проблем. Те бяха толкова подути и наранени, че беше трудно да се различат пръстите от останалата част на ходилата. Лоз подозираше, че една или две кости може би са счупени, но заяви, че не може да го потвърди със сигурност, преди да направят рентгенова снимка. Можеше да направи съвсем малко, ако не се брояха болкоуспокояващите и дезинфектантите. Съобщи им, че им предстоят много седмици физиотерапия.

През изминалия в грижи за приятеля му час, Лоз внимателно преценяваше и общата травма. Преценяваше позицията на гръбначния стълб и лопатките на Хан, докато последния лежеше в покой. Лекичко докосваше тила му, врата и таза му, втренчил поглед нагоре към мъждукащата от тавана светлина, за да се концентрира по-добре върху изкълчените и разместени стави, които пръстите му изследваха. От време на време поклащаше глава, но не пророни нито дума. Най-сетне той помоли Фойзи за химикал и лист хартия и на коляно нахвърля някакви бележки.

Харланд направи на Херик знак, че излиза. Тя го последва. По време на пътуването се бяха уговорили, че един от тях трябва да е неотлъчно с Хан и Лоз, за да чуе какво си говорят, но беше очевидно, че известно време Хан ще е в безсъзнание, а и Фойзи следеше изкъсо и двамата.

Седнаха на някаква открита тераса наблизо. Няколко минути Харланд остана загледан в насекомите, скупчили се около една лампа, след това се отърси от унеса си и я погледна с празен поглед.