Игра с огъня [bg]

– Господин Даниълс? – каза тихо Рийл, преди да докосне стареца по рамото.

Той се сепна и отвори очи.

– Кои сте вие, по дяволите? – попита Даниълс, примигна няколко пъти и се надигна леко.

Роби и Рийл показаха служебните си карти и значки.

– Ние сме от разузнаването – отвърна Роби.

– Включете проклетата лампа, за да виждам.

Рийл включи лампата и Даниълс огледа внимателно картите и значките.

– Разбрахме, че имате проблеми със зрението – каза Роби.

– Имам си причини да карам хората да си мислят така.

– Добре.

– Изглеждат ми истински – каза накрая старецът и им ги върна.

– Защото са такива.

– Какво искате от мен?

– Става въпрос за военновъздушната база в Лондон – отговори Рийл.

Даниълс се отпусна върху възглавницата.

– Вече разговарях с федералните. С онзи едрия от ФБР. Взе ми шапката, мръсникът!

Рийл бръкна в джоба на якето си, извади шапката и му я подаде.

– Той ни помоли да ви я върнем.

Старецът остана доволен и каза:

– Е, поне удържа на думата си.

– Бен Пърси? – попита Роби. – На него сте казали повече, отколкото на Декър. Командването ни изпрати тук, за да чуем цялата история.

– Защо?

– Случиха се някои неща, сър – отвърна Рийл.

– Не е нужно да ме наричате така.

– Правя го от уважение. "Пурпурно сърце". "Бронзова звезда". Кръст за заслуги. Медал за отлична служба…

Даниълс примигна отново и очите му се навлажниха.

– Всички, с които служих, вече са мъртви. Жена ми е мъртва, децата ми също. Никой не ми остана освен внуците и правнуците, а те си имат собствен живот. Ужасно е да си стар и самотен. Не правя нищо, освен да седя тук, да гния в тази стая и да чакам края.

Рийл погледна Роби, след което се обърна към Даниълс:

– Би трябвало да сте в дом за ветерани. С хората там ще имате много повече общи неща, отколкото с тези тук.

– Смятате ли, че можете да го уредите? – оживи се Даниълс.

– Стига да пожелаете, сър – отвърна Роби.

Двамата с Рийл помогнаха на стареца да се изправи.

– Какво ви интересува?

– Какво точно казахте на Бен Пърси?

– Истината. Цялата истина.

– А тя е… – попита Рийл.

Осветлението в старческия дом угасна изведнъж. Всяка стая, всеки коридор, всеки квадратен сантиметър потънаха в мрак.

Отвсякъде започнаха да долитат викове на уплаха и паника.

Роби и Рийл веднага извадиха оръжията си. Тя застана до вратата, а той дръпна завесите на прозореца, след което натисна леко Даниълс назад, за да легне, и прошепна в ухото му:

– Стойте тук и не мърдайте!

Даниълс кимна отсечено и замръзна.

По коридора отекнаха забързани стъпки. Рийл надникна навън и видя няколко сестри и други служители да тичат.

Дежурният лекар дойде при тях и каза:

– Нямаме представа какво става. Токът спря, резервният генератор не се включи. А… а отпред спряха два големи джипа.

– Веднага се свържете с полицията! Уведомете ги за масова стрелба!

– Моля?